Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]

Разбира се, повечето изследователи приемаха, че има 2832 самостоятелни страници с данни, но може би не бяха повече от една, съставена от 2832 части. Или би могло да бъдат две страници, всяка от които е съставена от 1416 части. Или три, съставени от по 944 части. И така нататък.

Но как да разбере коя комбинация са имали предвид кентавърийците?

Тя впери поглед в таблицата, отбелязвайки наум нейната симетричност: първият ред беше 1 и 2832; последният беше обърнат — 2832 и 1. И така редовете бяха по двойки, като се вървеше отгоре и отдолу, докато се стигнеше до средните два реда: 48 и 59; 59 и 48.

Като че ли средните два реда бяха оста, валът, около който се завърташе голямата перка от цифри.

И…

Господи…

С изключение на 1, 3 и 177, единственото възможно неделимо число в таблицата беше 59: всички други бяха четни и по дефиниция не можеха да се считат неделими.

И — чакай. Кайл й бе показал един трик преди години. Ако сборът на цифрите, съставляващи едно число, дава стойност, която се дели на три, тогава и самото число се дели на три. Добре, цифрите, които образуваха 177 — едно, седем и седем — събрани даваха петнадесет, а в петнадесет три се съдържаше пет пъти, което означаваше, че 177 не може да е неделимо.

Какъв обаче бе случаят с числото 59? Хедър направи друга изчислителна таблица, но този път делейки 59 на всяко по-малко цяло число.

Нито едно от тях обаче не делеше без остатък.

Никое, освен 1 и 59.

Петдесет и девет беше неделимо число.

И мисълта изплува в съзнанието й. Самото едно понякога беше считано за неделимо число. Две определено беше неделимо. Така беше и с три. Но някак си всички те бяха тривиални неделими числа: те, едно след друго, се деляха само на себе си или на едно. В много отношения, пет беше първото интересно неделимо число — то беше първото в една последователност, където имаше по-малки числа от него, които не бяха неделими.