Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]

После изведнъж Беки също се беше изнесла.

И Хедър бе останала сама.

А като че ли имаше все по-малко неща, които да върнат Кайл обратно — все по-слабо усещане, че семейството трябва да се възстанови.

Семейството — то никога не беше имало име. То не беше Грейвс; не беше Дейвис. Просто беше.

Хедър се вгледа в Кайл, затоплена от виното. Тя наистина го обичаше. Това изобщо не беше като онази лудория с Джош Хъникер. С Кайл нещата винаги бяха били по-задълбочени, по-важни, по-удовлетворяващи в десетки различни отношения. Въпреки че той беше, в толкова много неща, все още малко момче — неговото увлечение по «Стар Трек» и милион други прояви винаги я забавляваха и разчувстваха.

Тя се протегна и сложи ръката си върху неговата.

А той постави другата си ръка върху нейната.

Той се усмихна.

Тя също се усмихна.

Наведоха се един към друг в целувка.

Беше имало формални целувки през изминалата година, но тази се проточи. Езиците им се докоснаха.

Осветлението автоматично намаля, когато стенният телевизор бе изключен. Кайл и Хедър се приближиха един към друг.

Както преди, те се целунаха още веднъж, после той захвана със зъби меката част до обицата и прекара език по извивките на ухото й. Ръката му намери гърдите й, като въртеше зърното през тъканта на блузата между палеца и показалеца си.

Тя почувства топлина — виното, потисканото желание, лятната вечер.

Ръката му се спусна надолу, като опипваше корема й, плъзгаше се по бедрото към слабините й.

Изведнъж тя се напрегна, мускулите на бедрото й потръпнаха.

Кайл вдигна ръка.

— Какво има?

Тя се вгледа в очите му.

Само ако можеше да разбере. Само ако можеше да разбере със сигурност.

Тя сведе поглед.

Кайл въздъхна.

— Предполагам, че трябва да си тръгвам — каза той.

Хедър затвори очи и не направи опит да го спре.