Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]
- Автор: Сойер Роберт Джеймс
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща „Пан“
- ISBN: 954-657-261-6
- Переводчик: Николина Николова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]». Краткое содержание книги:
«Четвъртото измерение» е най-завладяващия роман на Робърт Дж. Сойер, който му носи най-високата парична награда за научна фантастика — Premio UPC.
Хедър се събуди, обляна в пот.
Спок, разбира се, беше говорил за неговия начин на действие, имайки предвид Каан. Това «й» се отнасяше за Хедър, нали?
Каан беше пропуснал нещо — нещо очевидно. Беше пропуснал факта, че космическите кораби можеха да се движат нагоре и надолу, както и наляво и надясно или напред и назад. Както изглеждаше, Хедър също пропускаше нещо очевидно — и нейното подсъзнание се опитваше да й го подскаже.
Но лежейки сама в леглото, тя не можа да открие какво е то.
— Добро утро, Чийтах.
— Добро утро, д-р Грейвс. Ти не ме постави в режим на изключване, когато си тръгна вчера; възползвах се от времето, за да направя малко проучвания и имам няколко въпроса към теб.
Кайл се отправи към кафемашината и я настрои, после седна пред конзолата на Чийтах.
— О?
— Преглеждах стари истории в новините. Открих, че повечето от електронните версии на вестниците стигат назад във времето само до осемдесетте или деветдесетте години на двадесети век.
— Защо ти е да се безпокоиш за новини отпреди десетилетия? Те вече хич не са новини, щом са стари.
— Искаш да направиш хумористичен коментар, нали, д-р Грейвс?
— Да — промърмори Кайл.
— Мога да позная по употребата на думата «хич». Ти я използваш, само когато се опитваш да бъдеш забавен.
— Повярвай ми, Чийтах, ако беше човек, щеше да се превиваш от смях.
— И когато говориш с приповдигнат тон, както сега, зная, че си забавен.
— Печелиш. Но ти все още не си ми казал защо четеш старите вестникарски истории.
— Ти ме считаш за нечовек, защото не мога да правя етични оценки, отговарящи на онези, които един човек би направил. Търсих новини във вестниците, които се отнасят до въпроса за морала и се опитвам да разбера какво един истински човек би направил при такива обстоятелства.
— Добре — каза Кайл. — Каква история изрови, която толкова те смути?
— Тази: през хиляда деветстотин осемдесет и пета година една деветнадесетгодишна жена, Кати, е била първа година студентка в Корнел Юнивърсити. На двадесети декември същата година тя е карала своя приятел към един супермаркет в Итака, Ню Йорк, където той е работил. По пътя колата попада на заледен участък, занася се, плъзга се десет метра, и се удря в едно дърво. Младият мъж има само няколко счупени ребра, но автомобилна гума, която е била на задната седалка, полита напред и удря Кати по главата. Тя изпада в хронично вегитативно състояние, по-точно кома, и е поставена на животоподдържаща система във Вестфалския здравен център в Брайтън, Ню Йорк. Десет години по-късно, през януари хиляда деветстотин деветдесет и шеста, когато тя все още е в кома, се открива, че е бременна.
— Как е било възможно? — възкликна Кайл.
— А това е тонът, който използваш, когато ми говориш по сексуални въпроси. Мислиш, че след като съм симулация, не бих могъл да бъда деликатен в тази област. Но ти си този, който е наивен в случая, д-р Грейвс. Младата жена е била бременна в петия месец защото е била изнасилена.
Кайл се отпусна в стола си.
— О!
— Полицията провежда разследване — продължи Чий-тах. — Изготвят списък от седемдесет и пет мъже, които са имали достъп до стаята на Кати, но търсенето бързо се свежда до един петдесет и две годишен фелдшер, който се казва Джон Л. Хоръс. Хоръс е бил уволнен от Вестфал три месеца по-рано за опипване на една четиридесет и девет годишна пациентка с множествена склероза. Той отказва да даде ДНК проба, но полицията взема такава от пощенски плик и марка, които е наплюнчил и определят с вероятност сто милиона към едно, че Хоръс е бащата.
— Радвам се, че са го хванали.
— Наистина. Между другото обаче се чудя защо този изнасилвач автоматично получава членство в човешката раса, а аз трябва да се доказвам?
Кайл с провлачена стъпка отиде до кафемашината и си сипа чаша кафе.
— Това е много добър въпрос — каза най-после той.
Чийтах мълча известно време, а после проговори:
— Има още от тази история.
Кайл отпи глътка от кафето си.
— Така ли?
— Стоял е въпросът за инцидентното зачеване.
— А, да… О, чакай — искаш да кажеш бебето. Да, за бога. Какво се е случило?
— Преди катастрофата Кати е била предана римокатоличка. Следователно тя е била срещу аборта. Вземайки това предвид, родителите на Кати решили, че тя трябва да роди бебето и те ще го отгледат.
Кайл не можеше да повярва.
— Да роди бебето, докато е в кома?