Хари Потър и Орденът на феникса

— А Дъмбълдор е последният човек, който Волдемор искаше да узнава, че се е върнал — продължи Лупин. — Ти се постара директорът на училището да разбере веднага.

— И какво от това? — попита Хари.

— Как какво! — възкликна невярващо Бил. — Дъмбълдор е единственият, от когото Ти-знаеш-кой някога се е страхувал.

— Благодарение на теб само час след завръщането на Волдемор Дъмбълдор свика отново Ордена на феникса — поясни Сириус.

— И с какво се занимава Орденът? — огледа ги един по един Хари.

— Правим всичко възможно да попречим на Волдемор да осъществи намеренията си — отговори Сириус.

— А вие откъде знаете какви са намеренията му? — побърза да попита момчето.

— Дъмбълдор има предположение — намеси се отново Лупин. — А неговите предположения обикновено се потвърждават.

— И какви според него са намеренията на Волдемор?

— Първо, че смята да възстанови армията си — започна да изрежда Сириус. — Навремето предвождаше огромно множество: магьосници, които беше заплашил или бе подчинил на волята си чрез заклинания, преданите му смъртожадни, какви ли не Тъмни създания. Сам си го чул — крои да привлече на своя страна великаните и те са само част от поддръжниците, които смята да вербува. Едва ли ще тръгне да превзема Министерството на магията само с шепа смъртожадни.

— Значи се опитвате да го спрете да привлече още и още привърженици?

— С всичко, което ни е по силите — потвърди Лупин.

— Как?

— Най-важното е да се помъчим да убедим възможно най-много хора, че Вие-знаете-кой наистина се е завърнал, да ги предупредим да са нащрек — включи се и Бил. — Но се оказва доста трудно.

— Защо?

— Заради отношението на министерството — обади се Тонкс. — Ти нали си видял, Хари, как се държи Корнелиус Фъдж, след като Ти-знаеш-кой се е завърнал. И досега се инати. Не иска и не иска да повярва, че се е случило.

— Но защо? — отчая се Хари. — Защо е толкова глупав? Щом Дъмбълдор…

— Точно там е работата! — каза господин Уизли и се подсмихна. — Дъмбълдор.

— Фъдж се страхува от него — добави натъжена Тонкс.

— Страхува се от Дъмбълдор ли? — не можа да повярва Хари.

— Страхува се, че Дъмбълдор бил намислил нещо — рече господин Уизли. — Втълпил си е, че директорът иска да го измести. И да стане министър на магията.

— Но той не иска…

— Естествено, че не иска — каза господин Уизли. — Никога не се е домогвал към министерския пост, макар че, когато Милисънт Багнолд излезе в пенсия, мнозина подкрепяха именно него за длъжността. Вместо това на власт дойде Фъдж, обаче и досега не е забравил на каква огромна поддръжка се радваше Дъмбълдор, без дори да се е кандидатирал.

— Дълбоко в себе си Фъдж е наясно, че Дъмбълдор е много по-умен от него, че е много по-силен като магьосник, и след като стана министър, в началото все го търсеше за съдействие и съвет — обясни Лупин. — Но както личи, властта му се услади и сега той е далеч по-самоуверен. Харесва му да е министър на магията и е успял да си втълпи, че именно той е по-умният, а Дъмбълдор просто му мъти водата.