Хари Потър и Орденът на феникса

— Друг път е заспала — изшушука Фред, след като Хърмаяни им пожела «лека нощ» и те тръгнаха към следващия етаж. — Ако Джини не будува и не чака Хърмаяни да й разкаже всичко от игла до конец, значи аз съм пихтиест червей…

— Хайде, вървете, Рон, Хари — подкани госпожа Уизли на втория етаж и им посочи тяхната стая. — Лягайте си.

— Лека нощ — пожелаха те на близнаците.

— И да спите като къпани — намигна им Фред.

Госпожа Уизли хлопна с трясък вратата след Хари. Сега стаята изглеждаше дори по-усойна и мрачна от първия път, когато Хари я бе видял. Празната картина върху стената дишаше бавно и дълбоко, сякаш невидимият й обитател бе потънал в сън. Хари си сложи пижамата, свали очилата и се покатери в леденостуденото легло, а Рон хвърли върху дрешника малко «Совешка сладост», за да усмири Хедуиг и Пигуиджън, които потракваха тревожно с нокти и си чистеха перцата.

— Не можем да ги пускаме всяка вечер на лов — обясни Рон, докато си обличаше кафеникавата пижама. — Дъмбълдор не иска над площада да кръжат прекалено много сови, току-виж някой се усъмнил. А, да… щях да забравя.

Прекоси стаята и залости вратата.

— Защо го правиш?

— Заради Крийчър — поясни Рон и угаси лампата. — Първия път, когато спах тук, пристигна в три след полунощ. Честна дума, никак не е приятно да се събудиш и да го видиш как ти се промъква в стаята. Слушай, ти… — Той си легна, зави се и се извърна в тъмното към Хари, който различаваше силуета му на лунната светлина, процеждаща се през прашния прозорец. — Ти какво ще кажеш за всичко това…

Не се налагаше Хари да пита приятеля си какво има предвид.

— Е, не ни казаха нищо, за което да не сме се досетили и сами — отбеляза той, замислен за разговора долу в кухнята. — Единственото, което всъщност ни съобщиха, е, че Орденът се опитва да попречи на хората да застанат на страната на Вол…

Рон си пое дълбоко въздух.

— … демор — отсече твърдо Хари. — Кога ще започнеш да го наричаш по име? Като Сириус и Лупин.

Рон се направи, че не го е чул.

— Да, прав си — рече той, — благодарение на разтегателните уши вече знаехме почти всичко, което ни съобщиха. Единственото ново бе…

Пук!

— Ау!

— Тихо, Рон, че мама ще вземе да се върне.

— И двамата ми се магипортирахте върху коленете!

— Ами да, в тъмното не е толкова просто.

Хари видя как размазаните сенки на Фред и Джордж скачат от леглото на Рон. Пружините изскърцаха жално и дюшекът на Хари се смъкна с няколко сантиметра, когато в краката му седна Джордж.

— Е, стигнахте ли вече до това? — попита нетърпеливо той.

— До оръжието, за което спомена Сириус ли? — уточни Хари.

— За което се изпусна, по-точно! — намеси се Фред и се разположи до Рон. — Дори с разтегателните уши не чухме нищичко за него.

— Какво според теб е онова оръжие? — рече Хари.

— Би могло да е всичко — отвърна Фред.

— Но нима има нещо по-страшно от проклятието Авада Кедавра? — възкликна Рон. — Какво може да е по-ужасно от смъртта?