Вълнуващи нощи
- Автор: Додд Кристина
- Серия: lost princesses #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълнуващи нощи». Краткое содержание книги:
Преследвана от убийци, принцеса Кларис е принудена да избяга от малкото си владение в Пиринеите. За да издържа себе си и малката си сестра Ейми, тя пътува инкогнито в Шотландия като лечителка и козметичка. Един ден на пътя й застава могъщият провинциален лорд Робърт Макензи, граф Хепбърн, който наскоро се е върнал от войната срещу Наполеон в Испания.
Зашеметяващата красота на младата жена и умението й да се маскира са тъкмо оръжието, от което се нуждае Хепбърн, за да отмъсти на един стар неприятел. Ала много скоро е принуден да избира между мрачните планове за отмъщение и нарастващата си страст към Кларис.
Тя също е влюбена в него, но дългът й изисква да се върне на своя трон и да сключи династичен брак.
А и преследвачите не спят…
Пак я бе надприказвал. Предпочиташе да я вижда несигурна.
— При тази гледка си представих селски двор. — Изведе я в коридора и зави в посока, обратна на тази, в която бяха тръгнали Милисънт и Прюдънс. — Селски двор във Фрея Крегс. Фрея е старо норманско име за дама. Селото е получило името си от двата закръглени хълма, които се издигат зад него.
Принцеса Кларис спря, отметна глава назад и избухна в смях. Смя се дълго, видимо развеселена от остроумната му забележка.
Изненадан от този изблик на веселост, Робърт също спря.
Тя беше прекрасна. Дори да беше само жена от улицата и необикновено смела крадла, тя беше завладяваща. Робърт, естествено, бе забелязал необикновената й красота още щом я видя за първи път. И как иначе! Всички мъже от Фрея Крегс я бяха забелязали и ококориха ей такива очи. В момента сигурно я сънуваха. Но истинската, дълбока красота на това женско същество се разкри пред очите му едва сега, докато тя се смееше с неприкрито веселие.
Той сведе глава и вдъхна дълбоко аромата на цветя и подправки, който струеше от косата й. Тя миришеше прекрасно — като края на пролетта. Или като кухня в ден за печене на сладкиши. Ако затвореше очи, веднага щеше да види до себе си жена, застанала сред рози, с канелени сладки в ръце. Тя беше съвършената жена.
Когато смехът й отзвуча, двамата продължиха напред. На бузата й се образува трапчинка.
— Трябваше да се сетя — каза тя, — че мислите само за хората си. Вие сте човек с ясно изразено чувство за отговорност.
— Такъв съм…. — Само да можеше да й се довери. Тя със сигурност щеше да разбере основанията му да постъпва по този начин. Но нямаше право да й признае истината. Да, тя беше прекрасна, но това беше само още една причина да не й вярва. — Успешни ли бяха продажбите ви? — осведоми се любезно.
— Много успешни. Оказахте се прав. Продадох достатъчно кремове и мехлеми, за да мога да се върна у дома.
— Или да останете в Шотландия. — Робърт я водеше към старата част на Макензи Мейнър. Мрачните коридори бяха отворени само защото се очакваха много гости. Килимите бяха излинели, стените — тъмни и старомодни. Железните куки по стените бяха на голямо разстояние една от друга и свещите едва смекчаваха мрака. Изолацията на това крило беше перфектен фон за предложението, което смяташе да й направи.
— Казвате го, защото не вярвате, че съм принцеса. — Кларис все още се усмихваше.
Разбира се, че не вярваше, но в момента много по-важно беше нарастващото възхищение, което изпитваше от нея. Сега нямаше да обсъждат този въпрос. Още не. А когато се стигнеше дотам, нямаше да го обсъждат с думи.
— Изобщо не ви е грижа дали ви вярвам или не. Прав ли съм?
— Преживяла съм много по-лоши неща от вашето недоверие, милорд.
Хепбърн я погледна с присвити очи, сякаш тази забележка го бе развеселила. Но и това не я притесни. Тя искаше най-сетне да чуе от него какво се иска от нея, за да приключат с този въпрос.
Робърт започна със смел комплимент.
— Наистина сте сръчна в използването на козметични средства.
— Това не са козметични средства — отвърна автоматично Кларис. Много пъти беше казвала тези думи. — Козметичните средства скриват естествената красота на жената. Моите кремове я подчертават…
— Моля ви! — Робърт вдигна ръка, за да я спре. — Все ми е едно дали момичетата носят маска от руж или се щипят по бузите, за да ги зачервят. Жените имат своите трикове, които ги правят неустоимо привлекателни за мъжете. Така е редно. Защото мъжете са силни, брутални и не признават законите, ако случайно не са на тяхна страна.
Кларис изненадано вдигна вежди. Не, това не бе само изненада. Тя беше видимо шокирана.
— Това е вярно, но нито един мъж не би го признал.
— Аз съм преживял повече от другите мъже — отвърна кратко той.
Вероятно беше прав. Под спокойната фасада преживяното го загръщаше като мантия. Точно това бе привлякло Лариса Тръмбл и я бе накарало да го обяви за партията на сезона. Наглата хлапачка — а и всички други жени — не го изпускаха от очи. Той беше един от онези мъже, от които жената можеше да очаква да я пази от всички опасности с изключение на една: опасността, която представляваше самият той. Всъщност всяка жена би трябвало да е предупредена, че той умее да прелъстява и да омагьосва.
Но дали имаше жена, дори надарена с ум и разум, която би могла да се предпази от него?
Мили боже! Не биваше да мисли за него по този, начин. Кларис се огледа. Защо я бе довел в тази стара, изоставена част на къщата? Старомодни мебели красяха широкия, безкраен коридор и стъпките им отекваха в почти страховита тишина.
Никога не беше отричал, че има нужда от нея и за друга цел, не само за да забавлява роднините му. Успя да я доведе тук и сега беше готов да говори.