Вълнуващи нощи

— Реших да дам този бал по една специална причина…

— Да, в чест на полковник Оугли.

— Да, разбира се, това също. — Хепбърн се усмихна със студена любезност, от която я побиха тръпки. — Преследвам и друга цел, при която току-що споменатият гост трябва да ми помогне. Сега вие ще заемете мястото на дамата.

Идеята му беше абсурдна. Защо си въобразяваше, че планът му ще заработи?

— И каква е другата ви цел?

— Не бих желал да говоря за нея.

— Искате да кажете, че не желаете да ми обясните каква цел преследвате, защото съм жена, която се представя за принцеса. — Като чу враждебността в думите си, тя се стресна. Какво значение имаше дали Хепбърн й вярва? Той изобщо не беше от значение за живота й. Или поне докато беше на сигурно място в къщата му. — Защо тази личност непременно трябва да се появи на бала ви?

— Някои гости я познават, затова трябва да присъства.

Кларис отново плъзна поглед по пустия коридор. Ако Хепбърн беше луд — а в момента това изглеждаше твърде вероятно, — тя нямаше друг изход, освен да се измъкне оттук и да избяга от Макензи Мейнър. Дали да побегне по пътя, по който бяха дошли? Той щеше да я настигне — със сигурност беше по-бърз от нея. Или да скочи от прозореца? Не. Под тях бяха стаите на прислугата и кухнята. Скок от седем метра височина означаваше да си счупи крак, ръка, а може би и главата. Значи трябваше да остане тук и да се опита да избие от главата му безумния план.

— Вие сте горе-долу с нейния ръст. И с нейната фигура. — Той измери тялото й с изпитателен поглед, лишен от какъвто и да било еротичен интерес. — Гласът ви не е така дълбок като нейния. Тя пуши онези проклети пури, които придават на гласа й дрезгави нотки, нетипични за женски глас. Но акцентът ви е подобен.

— Всичко това е великолепно! — извика сърдито тя. — Докато някой не ме погледне в лицето, ще се държа като съвършената двойница. Но какво ще кажете за хората, които вече са я виждали? Не мислите ли, че ще забележат колко сме различни?

Той пренебрегна възражението й, сякаш не го беше чул.

— Косата на дамата е гладка и черна. Обикновено носи дантелен воал. Вече съм поръчал черни перуки и няколко воала, за да скриете къдриците си. — Взе един кичур от косата й и го потърка между пръстите си като търговец на коприна, проверяващ качеството на стоката. Кларис ядно блъсна ръката му.

— Планът ви е направо смешен!

Той изобщо не я слушаше.

— Трябва малко да промените гласа си. Вече знам, че можете. Чух как заговорихте с шотландски акцент, когато сметнахте за нужно.

Кларис прехапа устни.

— Имам нейна миниатюра и искам да гримирате лицето си така, че да стане подобно на нейното. Сигурен съм, че разполагате с необходимите средства.

— Няма ла се получи. — Все едно говореше на глух.

— Ще ви видят само отдалече. Ще носите нейните дрехи и фризура и ще се държите съвършено презрително. Като жена, която е била унизена.