Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Вълнуващи нощи
Вълнуващи нощи - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вълнуващи нощи

Электронная книга - «Вълнуващи нощи». Краткое содержание книги:

Шотландия, началото на XIX век…
Преследвана от убийци, принцеса Кларис е принудена да избяга от малкото си владение в Пиринеите. За да издържа себе си и малката си сестра Ейми, тя пътува инкогнито в Шотландия като лечителка и козметичка. Един ден на пътя й застава могъщият провинциален лорд Робърт Макензи, граф Хепбърн, който наскоро се е върнал от войната срещу Наполеон в Испания.
Зашеметяващата красота на младата жена и умението й да се маскира са тъкмо оръжието, от което се нуждае Хепбърн, за да отмъсти на един стар неприятел. Ала много скоро е принуден да избира между мрачните планове за отмъщение и нарастващата си страст към Кларис.
Тя също е влюбена в него, но дългът й изисква да се върне на своя трон и да сключи династичен брак.
А и преследвачите не спят…
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 119
Перейти на страницу:

Кларис притисна едно бурканче до гърдите си, за да устои на изкушението да го хвърли по главата му.

— Това би било знак за погрешно разбрана гордост. Разбираемо е, но добрият домакин е длъжен да намери начин да разсее съмненията на своя гост. — Мисис Тръмбл очевидно бе подушила клюки, защото очите й заблестяха. — Ще ни кажете ли за кой джентълмен става дума, милорд?

— Джентълмен ли? — попита с добре изиграно учудване Хепбърн. — Никога не сам казвал, че става въпрос за джентълмен. Имах предвид нашата принцеса Кларис, която е толкова скромна, че отхвърли поканата ми да присъства на бала.

Лариса заби лакът в ребрата на майка си и достопочтената дама изохка тихо.

— Но тя… принцеса Кларис… — От предишната й самоувереност не бе останала нито следа.

— И аз съм на същото мнение, уважаема — заяви бързо Хепбърн — Принцеса Кларис е много по-знатна личност от всички останали гости на бала. Изгнаничеството й наистина е унизително, но тъкмо затова е необходимо тя да присъства на празника ни. За съжаление дамата е твърде плаха, за да си го позволи, и ме помоли да остане в покоите си. Но съм сигурен, скъпа мисис Тръмбл, че любезните ви думи са променили решението й.

Всички погледи се устремиха към Кларис.

— Прекрасно! — Прюдънс заръкопляска въодушевено, смушка приятелката си с лакът и триумфално посочи с глава разгневената Лариса Тръмбл.

Мис Ерембург веднага разбра този недвусмислен намек.

— О, да, наистина е прекрасно! Толкова ще се радваме, ако вземете участие в нашия бал, принцесо Кларис!

Една от многобройните братовчедки, лейди Алис Ийгълсуърт, не пожела да остане по-назад.

— Без вас няма да е интересно, Ваше височество! Кажете, че ще дойдете!

— Виждате ли, принцесо Кларис? — Хепбърн посочи с елегантен жест развълнуваната публика. — Притесненията ви са били напълно необосновани.

Кларис не смееше да го погледне. Не искаше да види триумфалната му физиономия. Наклони изискано глава и отговори с достойнство:

— Благодаря ви за сърдечното отношение. С радост ще участвам. Чувствам се… почетена.

Хепбърн взе ръката й и нежно целуна крехките пръсти. Лицето му не издаваше триумф. Вместо това я погледна сериозно и настойчиво. Ала когато се наведе над ръката й, изрече тихо и отчетливо:

— Никога не забравяйте, че постигам, каквото искам, Ваше височество.

10

Пътят към ада е настлан с добри намерения. Значи можем спокойно да добавим още няколко камъчета.

Старците от Фрея Крегс

В здрача на пролетната вечер Робърт се взираше в писмото, което стискаше в ръка. Безброй пъти беше чел безсрамното послание, но все още не беше в състояние да проумее докрай скритото в него намерение.

Изпращам ви добри вести. Омъжих се. Белегът на моя позор бе заличен от Светата църква и сега детето ми има баща. Любимият ми настоява да остана с него в Испания. Затова не мога да дойда във вашата варварска Шотландия и да изпълня желанието ви…

Тъкмо когато щеше да осъществи плана си, тази жена го осуети!

Робърт удари с юмрук по масата и прокле болката, която сам си бе причинил. Гневът не водеше доникъде. Проблемът му изискваше студено, детайлно планиране…

Когато часовникът удари девет, в коридора се чуха стъпки. Идваха от салона на Милисънт. Робърт бързо сгъна писмото и го прибра в джоба на жакета си.

Чу как Милисънт каза нещо. Отговорът на принцесата прозвуча слабо, а след това… О, не, това бе гласът на малката му сестра!

Прюдънс искаше да присъства на срещата.

Ненапразно бе поканил само Милисънт. Тя беше разумна жена и във всяка ситуация се държеше така, както се очакваше от нея.

Срещата беше заради принцеса Кларис. Той се нуждаеше от принцесата, за да осъществи плановете си. Нуждаеше се от артистичните й способности и щеше да я убеди да участва или да я принуди да изпълнява желанията му.

Прюдънс обаче беше като комар. Стрелкаше се насам-натам и причиняваше такава бъркотия, че често му се искаше да я напляска. Но не смееше, защото малката лесно се обливаше в сълзи, а после се цупеше по цял месец.

Освен това той не беше като баща си. Никога нямаше да повтори думите и действията, които бяха оставили дълбоки белези в семейството им.

Аз не съм като баща си.

Когато дамите влязоха, Робърт стана и се поклони с подчертана учтивост пред всяка поотделно.

Милисънт се запъти с протегнати ръце към него и го прегърна сякаш се боеше, че той е баща им.

— О, Робърт, толкова е хубаво, че се интересуваш от бала!

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)