Единственият оцелял
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Дънкан се усмихна.
— Ще ги накарам да се почувстват като в „Риц“.
6.
Кавано бе разглобил пистолета си (освен нагар от барут, по някои от частите бе забелязал капки вода) и бе наслагал частите му на една бяла кърпа, просната на масичката за кафе във всекидневната. Усетил движение по посока на вратата, той вдигна поглед към влизащия Прескот.
— Дремна ли малко? — попита го Кавано.
Прескот кимна.
— Изненадан съм от себе си. Толкова бях напрегнат, че очаквах само да лежа по гръб и да гледам тавана.
— Сънят помогна ли?
— Когато се събудих, за секунда се почувствах прекрасно. После…
Гласът на Прескот затихна. Изглеждаше неловко в дънки и дънкова риза, явно свикнал да носи само костюми и връзка. Но за разлика от работните дрехи, които му бяха дали, преди да се качи в хеликоптера, тези му бяха по мярка. Дънкан се гордееше с това, че е събрал гардероб с всякакви дрехи от всякакви размери.
— Къде са останалите? — попита Прескот.
Кавано мажеше подредените пред него части с оръжейна смазка.
— Дънкан говори по телефона. Трейси е в командната зала.
— И командна зала ли има тук?
— Подобна на тази, която си бе устроил в склада. Цялото това място е оградено от камери. Трейси в момента следи мониторите и радара, който ще ни предупреди, ако в района се появи хеликоптер или самолет. Роберто се занимава с хеликоптера. Чад готви.
Из стаята се разнасяше приятната миризма на Бьоф Строганоф.
— А ти? — Прескот огледа дънките и дънковата риза, които Кавано бе облякъл. — Успя ли да си починеш?
— Най-напред трябваше да си напиша доклада, а след това да свърша някоя и друга работа.
— Като тази ли? — Прескот кимна към разглобеното оръжие.
— След акция, първото нещо, за което съм обучен да се погрижа, е снаряжението ми.
Кавано сложи цевта в плъзгача, после закрепи откатната пружина и водача й. Свивайки пружината, той я насочи встрани от Прескот и от себе си, та ако случайно я изпусне, да не изхвръкне и нарани някого от околните.
— Какво искаше да кажеш с това „отиграна“? — попита Прескот.
Кавано го погледна озадачено и поклати глава.
Прескот продължи:
— Когато ти казах, че това, което направи, за да ме спасиш, е най-храбрата постъпка, която съм виждал, ти отвърна, че тук не ставало въпрос за храброст, а за добро отиграване.
Кавано плъзна сглобения затворен механизъм в основното тяло на зига и го щракна на мястото му.
— Хората са храбри, когато са ужасени, но се насилват да рискуват живота си за някого другиго.
Прескот кимна, слушайки внимателно.
— Защо ви интересува това? — попита го Кавано.
— Моята специалност е как работи човешкият мозък, как отделя хормони и диктува поведението ни — отвърна веднага Прескот. — Епинефринът, тоест това, което е по-известно под името адреналин, е един от хормоните, свързани със страха. Скоростта и контракцията на сърцето. Чувството за разливане на нещо топло в стомаха. Потръпването на мускулите. Интересува ме как така някой като теб може да преодолее действието на хормоните.
— Но аз не го преодолявам.
— Не разбирам.
— В Делта Форс ни учеха да използваме тези действия, да ги възприемаме като позитивни, а не като негативните чувства, които хората свързват със страха.
Прескот слушаше внимателно.
— Закачи на някого парашут и му кажи да скочи от шест хиляди метра, да видиш как ще се ужаси. Това е дейност, която потенциално заплашва живота на човек и освен това е абсолютно непозната. Обаче вземи да обучиш същия този човек постепенно, покажи му как да скача от все по-високи платформи, опасан с ремъци като с парашут. После му покажи как да скача от малки самолети и разумни височини. Постепенно покачвай размера, мощността на самолетите и височината на скока. Като достигне до шест хиляди метра, той пак ще чувства същото бързо биене на сърцето, същата топлина в стомаха, същото потръпване на мускулите. Този път обаче няма да изпада в ужас. Знае точно как да минимизира риска, правил го е стотици пъти при най-различни действия. Вместо ужас, той чувства рязкото съсредоточаване на спортиста, готов всеки момент да скочи и да даде всичко от себе си. Адреналинът му действа по същия начин, по който му действа винаги. Обаче съзнанието му знае как да го контролира и да се възползва от конструктивното му въздействие.
— Конструктивно ли?
— Бързият пулс и контракции на сърцето предизвикват по-силен приток на кръв към мускулите и ги подготвят за екстремални действия. Ускореното дишане пък им осигурява по-голям приток на кислород. Черният дроб отделя гликоза, увеличавайки съдържанието на захар в кръвта. В същото време се увеличава и циркулацията на мастни киселини. Както захарта, така и мастните киселини се превръщат в гориво, даващо по-голяма енергия и издръжливост.