Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
И, предполагам, съм й повярвала, без дори да се замислям за това.
Най-после погледнах Карлос Кастанеда. Нищо не разбирах от това, което говореше. Но ме плениха движенията му. Сякаш говореше с цялото си тяло, а думите му, вместо от устата, като че ли излизаха от ръцете му, които той движеше с ловкостта и изяществото на вълшебник.
След лекцията аз уверено отидох при него. Той беше наобиколен от студенти. Държеше се така мило и закачливо с жените, че веднага го намразих.
— Ти ме излъга за името си, Джо Кортез — казах аз на испански, сочейки го обвинително с пръст.
Като се хвана с ръка за корема, сякаш са го ударили, той ме погледна със същото колебливо, невярващо изражение, което имаше и когато ме видя за пръв път, в планината.
— Лъжа е също и това, че приятелят ти Гумерсиндо е син на Ивънс-Причърд — добавих аз преди да успее да се съвземе от изненадата, че ме вижда. — Нали?
Той направи умолителен жест с ръка да не казвам нищо повече. Съвсем не изглеждаше притеснен. Но в очите му имаше такова явно и искрено учудване, че моят основателен гняв се уталожи. Той внимателно ме хвана за китката, като че ли се опасяваше да не си тръгна. След като свърши да разговаря със студентите, той мълчаливо ме отведе до една усамотена пейка под сянката на гигантски бор в северната част на университетския двор.
— Всичко това е толкова странно, че наистина не знам какво да кажа — рече той на английски/когато седнахме.
Гледаше ме, сякаш все още не може да повярва, че съм до него.
— Не съм се и надявал даже, че отново ще те намеря — рече замислено той. — След като си тръгнахме, приятелят ми, който между другото се казва Нестор, и аз дълго те обсъждахме. Накрая решихме, че си била едва ли не привидение.
Той неочаквано премина на испански и каза, че дори се върнали на мястото, където ме бяха оставили, с надеждата, че ще ме открият там.
— Защо искахте да ме намерите? — попитах аз на английски, уверена, че той ще отговори на английски, че е отишъл там, защото ме е харесал.
На испански няма как да се каже, че един човек просто харесва друг. Отговорът трябва да бъде по-засилен и същевременно по-точен. На испански, човек може да събуди или приятни чувства — me caes bien, — или всепоглъщаща страст — me gustas.
Моят прям въпрос го потопи в дълго мълчание. Сякаш водеше вътрешна борба дали да заговори, или не. Най-накрая каза, че да ме открие в мъглата онзи следобед било невероятен катаклизъм за него. Лицето му беше въодушевено, докато разкриваше всичко това, а гласът му издаваше най-дълбоко страхопочитание, когато добави, че да ме открие в аудиторията било едва ли не края му.
— Защо? — попитах аз с поласкана суетност.
И веднага съжалих, защото бях убедена, че ще ми признае как е влюбен до полуда в мен, което би било твърде обезпокоително, тъй като нямаше да знам как да отговоря.
— Това е много дълга история — рече той все още замислен.
После сви устни, сякаш говореше на себе си и упражняваше следващата си реплика.
Познавах признаците, когато един мъж се готви да се обясни в любов.
— Не съм чела книгата ти — казах аз, за да насоча мислите му в друга посока. — На каква тема е?
— Написал съм няколко книги за магьосничеството — отвърна той.
— Кой вид магьосничество? — попитах аз. — Уду, спиритизъм или нещо друго?
— Знаеш ли нещо за магьосничеството? — попита той с нотка на надежда в гласа.
— Разбира се, че знам. Аз съм израснала с него. Прекарала съм дълго време в крайбрежния район на Венецуела; това е място, известно със своите магьосници. Повечето лета в детството си прекарвах с едно семейство от жени — магьосници.
— Жени-магьосници ли?
— Да — отвърнах аз, доволна от реакцията му. — Имах бавачка, която беше магьосница. Беше негьрка от Пуерто Кабейо. Тя се грижеше за мен до юношеската ми възраст. Майка ми и баща ми работеха, така че като бях дете с радост ме оставяха на нейните грижи. Тя се справяше с мен много по-добре и от двамата ми родители. Оставяше ме да върша каквото искам. Родителите ми, разбира се, й позволяваха да ме води навсякъде. През ваканциите тя ме взимаше със себе си на гости при нейното семейство. Това не беше нейното биологическо семейство, а магьосническото й семейство. Макар че не ми позволяваха да участвам в техните ритуали и транс-сеанси, аз успявах да видя много.