Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
С шест години по-малкото или по-голямото братче или сестриче е за много деца невротизиращата основа в процеса на структурирането — невроза на нивото на едиповото генитално либидо за по-голямото, невроза на нивото на образа на личността, чието тяло остава разпокъсано или обладано от взискателен фализъм за по-малкото, което изгражда в себе си фобийни зони, дължащи се на омаловажаването на личността му в оралната или анална възраст чрез прибавянето на тяло-протеза, ненужно наложено му от ревнивия, фрустриран и фрустриращ настойник.
Но да оставим безбройните психотизиращи последствия от доминиращата роля на по-голямата върху психологическата съдба на по-малкия и да се върнем на едиповото момиче. Защо родителите така мамят невинната му Душа, вместо да му помогнат да се раздели с гениталните си митомании?
Родителите са несъзнателни съучастници в това осакатяване, защото момиче, принудено да се откаже от своята гениталност в семейството си, преминава през по-скоро депресивен период на латентност, от която се защитава чрез агресивни реакции спрямо членовете на семейната група и обществените и културни извънсемейни потребности, реакции, които могат да бъдат неприятни на тираничните родители. Докато момиче, задоволено от своето псевдомайчинство, момиче спътник на майка си е щастливо; то наистина помага на последната, като й спестява разходите по платен помощен персонал. Всъщност то развива втори комплекс за мъжественост, който обаче не се забелязва от обкръжението му, тъй като псевдомайчинското поведение бива вземано за истинско майчинско поведение, дотолкова хората се заблуждават от външните жестове и не виждат скритите зад тях емоции, които представляват дълбокия им символичен смисъл, т.е. съзидателния им или разрушителен смисъл.
Едиповото момиче, което е лишено от всякакъв въображаем заместител на желанието си за вулвено-анално дете, страда, както казахме, и се показва агресивно към истинската си майка, задоволена (и в неговите очи не фрустрирана) съперничка, агресивно също към другите жени или девойки, които се харесват на братята му и на мъжете изобщо. То се противопоставя на жените възпитателки и хомосексуално се стреми да бъде обикнато от по-силни мъже или жени, момичета или момчета, от които си въобразява, че може да спечели утешително благоразположение и власт на ниска либидна цена, или може би най-сетне нарцистично инвестиране в усещания си като нестойностен женски пол. Девойката е и пасивно агресивна спрямо партньорката на едиповия си обект — майка или мащеха, която се опитва да обезоръжи чрез оплаквания, за да получи от нея допълнително благоволение от утешителен фалически характер; всичко това при липса на телесно, вулво-вагинално благоволение спрямо половия й орган и страх от желания взлом — проявен още в едиповия пубертет в сънищата й за похищение, изнасилване и мъчения. Страхът от генитално изнасилване се пробужда при всеки малко по-близък контакт или при всяка кинетична агресия, предизвикана от агресивно-прелъстителното й поведение към мъжете.
Момичето може да се откаже да има дете от баща си, дете, което дълго е очаквало във фантазиите си при играта на кукли и по време на мастурбация, най-рано в разгара на фазата на латентност; то постига това вследствие на процес на разбиране на серия от образи и понятия — размера на половия орган на възрастния мъж, нложителния полов акт, раждането като истински взлом, всичко това събуждащо у него страхове от изнасилване със задържащ ефект.
След като инцестното желание се разпадне, първичната сцена — от която произхожда телесното му съществуване — придобива своята посветяваща и социализираща стойност както за момичето, така и за момчето. Ако познавателните понятия, свързани с гениталните сексуални отношения, й бъдат отказани, няма причина девойката да не остане евентуална наложница, подчинена на удоволствието на бащата, когото понякога може да очаква цял живот.
Една от сериезните психосоциални злополуки при подобна продължителност на зависимостта от бащата е женитбата чрез нарцистичен избор на „близнак“ или чрез пренос на синовната любов. В такива случаи едва с раждането на първото дете (полу-инцестно) жената достига до едиповото положение, по силата на което смята, че детето й принадлежи повече на нейното семейство, отколкото на семейството на баща му. Едиповото дете, получено благодарение на поведението на съпруг, великодушен към своята жена-полудете, която доста често не е била фригидна, най-сетне слага край на едиповия й цикъл. Тогава може да започне социалната й еволюция в автономен културен избор. Тази еволюция съответства на фазата на латентност на гениталните пътища и на гениталното сексуално желание, фаза, характеризираща преодоления едипов комплекс. Надмогнатото съживяване на първичната сцена въвежда истинското културно приспособяване на жената чрез сублимация, а не поради желание, да се хареса на другите.