Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
На тази крайна картина на взискателната, фрустрирана, тиранична невротична старост от афективно параноичен инволутивен тип се противопоставя крайната картина на регресиралата старица, изпитваща нужда от бащински и майчински грижи, пасивно изразявана под формата на генерализирана фобия към всеки живот, към всяко движение, към всяка емоция, на несигурност в живеенето, сякаш живеенето може само да ускори идването на края на живота — да драматизира, като стене и предсказва катастрофи както за себе си, така и за обкръжението си, да си съперничи с всичко, което интересува потомците й, за да се превърне на всяка цена в тяхна първа грижа, да бяга от натрапчивия страх от смъртта, такава е същността на неосъзнатия й живот. Този тип депресивна старица е още по-вреден за потомството си от предишния.
Накратко, неврозата на старите жени има само една характеристика — тя е проводник на невротизиращ климат на всички нива на потомството, при това в много по-голяма степен от неврозата на старците.
Глава II
Семейни и социални интерференции в развитието на либидото
Удължаване на едиповата ситуация
Как става така, че толкова често се срещат жени с неразрешен едипов комплекс? Човек дори може да се запита: как става така, че възникването на ситуация на неконфликтни афективни отношения между три полови, генитално автономни личности е толкова рядко у жената? В замяна на това твърде разпространени са ситуации на дуален живот в нещо като положително или отрицателно близначество, в което двата елемента на агениталната двойка са в отношение на поддържано взаимно отхвърляне. Тази двойка се артикулира с фалическо лице — мъжко или женско — и с обект на генитално желание, явяващ се бащин заместител, потискащ предгениталните игри, като двойникът се крие, за да се отдаде на инфантилните си тайни и на бебешките си игри.
Всеки елемент от двойката намира генитално удовлетворение с личност, различна от другата и понякога е силно привързан към нея. Ако обаче двойката се разпадне поради географско отдалечаване или заминаване на едно от фалическите лица — обект на желанието на един от полюсите й, — гениталното отношение също бива разрушено или пък настъпва депресия в елементите на двойката, докато не се намери аналогична триединна ситуация или някоя съзидателна промяна не сложи край било на хомосексуалността с цел да се постигне хетеросексуална автономия, било на гениталността с цел регресия към по-голяма орална зависимост от, така да се каже, гениталния доскоро обект.
Обяснявам този факт с това, че първоначално (някъде между три и четири години) желанието за центробежен пенис е било изместено върху куклата — фетиш на отсъстващия пенис, после фетиш на фекалията. Тези два вида кукли служат за екстериоризация на обслужващото майчинско-бащинско поведение, винаги въображаемо фалическо, проявявано от истинското лице към фалшивото лице, явяващо се като представителен заместник на вътрешните усещания на момичето. На шестгодишна възраст играта на кукли променя стила си; тогава вулво-вагиналната област е вече инвестирана и момиченцето желае живо дете, способно да се развива, за което си въобразява, че се грижи, след като го е приело от баща си, no-рядко от майка си. Сега вече то иска истински деца, които да предизвикват у него човешки вълнения, свързани с майчинството и педагогическото ръководство, т.е. братче или сестриче, с което „да си играе“.
Въображаемото дете на едиповото желание, инвертирано или не, т.е. изживяно във връзка с въображаемата представа за майката или за бащата, може да бъде пренесено в плътската реалност на братче или сестриче, което в този момент се ражда в семейството и отговорността за което родителите често доста несръчно прехвърлят върху голямата сестра, виждайки въодушевлението й по отношение на бебето.
С шест години по-малкото дете от същата майка и от същия баща е препъни-камъкът на едиповия комплекс у момичетата. Магическата вяра в изпълнението на желанието им може да ги накара несъзнателно да се почувстват виновни в кръвосмешение с всички последствия за личността им от произтичащата от това символична кастрация, кастрация, от която се защитават, като изтласкват съзнателната си женска гениталност или като кастрират повереното им момченце или момиченце; това става чрез фалически прояви — те правят всичко за него и потискат собствените си инициативи, главно еротичните, защото свободата на съществуване, отредена на по-малкото, ги поставя в опасност — опасността да престанат да бъдат образ на съветница („вече няма дете“) или пък собствените им изтласквания да бъдат поставени под въпрос. Това е моделът на майката-свръхзакрилница, фалическа, кастрираща и заемаща обвинителна позиция по отношение на всеки опит за извънсемейна еманципация.