Вечният градинар

— Какво Лийки?

— Блум и Теса са били на път за неговите разкопки, вярно ли е?

— Така се твърди.

— Кой е той, този Лийки? Що за човек е?

— Нещо като бяла африканска легенда. Антрополог и археолог, работил навремето с родителите си на източния бряг на езерото Туркана, където изследвали произхода на човека. Когато родителите му починали, той продължил делото им. Бил е директор на Националния музей в Найроби, а напоследък се занимава с опазване на природата и животинските видове.

— Защо е напуснал?

— Историята е по-сложна. Бил е изгонен.

— Нещо като трън в задника на Мой, така ли?

— Той е негов политически противник, заради което е бил пребит от наемници. В момента звездата му на страшилище за корупцията в Кения изгрява отново. Международният валутен фонд и Световната банка настояват да бъде включен в правителството.

Когато Роб се облегна назад в стола си, а Лесли се включи на негово място, пролича разликата в стила на двамата, която донякъде напомняше различията между Теса и Джъстин. Докато Роб говореше бързо и накъсано, като човек, който едва потиска чувствата си, Лесли беше образец на хладнокръвие.

— Що за човек е този Джъстин? — попита замислено тя, сякаш ставаше дума за някакъв далечен исторически герой. — Извън длъжността му в мисията и членството му в онази комисия. Какви са неговите интереси, увлечения, начин на живот? Кой е той?

— Господи, ако аз самият знаех кой съм! — възкликна Удроу може би прекалено театрално, при което Роб отново почука с молива по зъбите си, Лесли търпеливо се усмихна, а Удроу, с очарователна неохота, изрецитира списъка с достойнствата на Джъстин: запален градинар — макар че, ако се замисля, не чак толкова запален, откакто Теса загуби бебето си, — от всичко най-много обича да работи сред цветните лехи в събота следобед; истински джентълмен, каквото и да означава това; итънски възпитаник в най-добрия смисъл на думата; извънредно любезен с всички служители, включително и с местните; винаги може да се разчита на него да танцува с всички най-срамежливи стари моми на годишния бал на върховния комисар; в него има нещо староергенско, макар Удроу да не можеше да определи точно какво; не играе голф, нито тенис, доколкото знаеше; не е ловец или рибар, нито пък има някакви други увлечения, като изключим градинарството. Разбира се, първокласен професионален дипломат, висока школа, с голям опит, владее два или три езика, всичко му идва отръки, абсолютно лоялен към Лондон при изпълнение на дадените указания. Само дето — къде е тук справедливостта, Роб? — нещо му се бави повишението.