Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
При тази мисъл Гевин кимна доволно. Струваше си да понесе малко неприятности, за да я вразуми. Той беше напълно сигурен, че Джудит е проумяла грешката си и го очаква с нетърпение.
— Господарю!
— Какво има? — попита недоволно Гевин. Тези хора не го оставяха да си почине.
— Кога ще се върнем в замъка? Това време е непоносимо и…
Гевин вдигна ръка и верният му оръженосец веднага млъкна. Никой нямаше право да му се бърка. Само той можеше да вземе решение. Изведнъж лошото му настроение отлетя.
— Утре потегляме за вкъщи! — обяви тържествено той. Джудит беше сама вече осем дни. Това беше достатъчно да я направи мека и послушна.
— Моля те, Джудит… — Рейн улови ръката й и я задържа. — Вече два дни не намираш време да постоиш при мен.
— Не е вярно! — засмя се снаха му. — Снощи играхме шах и ти ме учеше да свиря на лютня.
Рейн продължаваше да я гледа умолително.
— Знаеш ли колко е ужасно да седиш сам! Не мога да направя и крачка с този проклет крак. Никой не иска да ми прави компания.
— В замъка живеят почти триста души. Сигурна съм, че… — Тя видя жалния му поглед и млъкна. — Е, добре, но само една игра. Знаеш ли колко работа ме чака!
Рейн засия и примъкна по-близо шахматната дъска.
— Ти играеш най-добре от всички. Пажовете ми не могат да ме победят, да не говорим за другите от свитата. Само ти успя да ме биеш. Не мислиш ли, че и ти имаш нужда от почивка? Какво правиш по цял ден?
— Трябва да създам малко ред в този запуснат замък.
— А аз си мислех, че живеем в пълен ред — промърмори Рейн и я изчака да премести фигурата. — Управителите…
— Никой не може да се грижи за управлението на имота както стопанинът. Той е длъжен да наблюдава работата на управителите, да преглежда книгите им, да следи за всичко в дома…
— Можеш ли да четеш, Джудит?
Тя го изгледа учудено.
— Разбира се! А ти нима не можеш?
Рейн вдигна рамене.
— Така и не се научих. Братята ми могат, но аз не се интересувам от книги и сметки. Още не бях срещал жена, която да умее да чете. Баща ми винаги казваше, че жените никога не могат да научат буквите.
Джудит премести още една фигура и застраши царя му.
— Крайно време е да разбереш, че жената може да превъзхожда мъжа в много отношения. Дамата е по-добра дори от царя. Е, мисля, че победих.
Рейн погледна смаяно шахматната дъска.
— Толкова бързо? Това е невъзможно! Та аз изобщо не забелязах как го направи. Ти отклони вниманието ми с приказките си и не можах да се съсредоточа. — Той я изгледа сърдито. — А и кракът ме заболя отново. Знаеш ли колко ми е трудно да разсъждавам над позицията си?
Джудит го погледна загрижено, но след малко избухна в смях.
— Рейн, престани да се преструваш! Не знаех, че си толкова коварен. Крайно време е да се захващам за работа.
— Не, моля те, не ме оставяй! — Той улови ръката й и започна да целува пръстите един по един. — Толкова скучая, че се боя да не полудея. Остани още малко. Само една игра!
Джудит помилва косата му. А Рейн се разсипа в благодарности и комплименти, предназначени да я размекнат и да я накарат да остане повече. Така ги завари Гевин.
Той почти беше забравил колко красива е съпругата му. Вярно е, че вече не беше облечена в кадифе и коприна, както на сватбата, но дори в простата, плътно прилепнала рокля от синя вълна изглеждаше прелестна. Дългата коса беше сплетена в дебела плитка и й придаваше момичешки вид. Само разкошната закръгленост на тялото издаваше, че тя е жена — прекрасна жена.
Джудит първа забеляза съпруга си и усмивката й угасна. Тялото й веднага се скова.
Рейн усети, че нещо става с нея, вдигна глава и погледна право в мрачното лице на брат си. Нямаше съмнение, че Гевин си е извадил погрешни заключения от малката сцена.
Джудит се дръпна настрана, но Рейн я задържа. Той нямаше намерение да се оправдава и да изглежда виновен. Много по-добре беше да нанесе първия удар и да даде добър урок на гневния си брат.
— Тъкмо се опитвах да накарам Джудит да остане още малко с мен — проговори небрежно той. — Вече два дни седя тук и съм обречен на безделие. За съжаление тя няма почти никакво време за мен.
— И опита всевъзможни трикове, за да я убедиш да остане, нали? — изръмжа Гевин, устремил поглед в хладното лице на Джудит.
Младата жена издърпа ръката си, поклони се кратко на съпруга си и проговори сухо:
— Трябва да се заема отново с работата си. — После кимна с нежна усмивка на Рейн и бързо излезе от стаята.
Рейн премина в нападение още преди брат му да се е оправил от изненадата.