Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)
- Автор: Лоузи Мег Блекбърн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нейка Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)». Краткое содержание книги:
Защо Новите деца имат различна ДНК от предходните поколения.
Как да разпознаем Кристалните деца. Каква е тяхната мисия.
Кои са Звездните деца и защо са дошли на земята.
Феноменът на Преходните деца и Ангелите на земята.
Необикновените способности на Новите деца.
Как да помогнем на Децата на новото време у дома, в училище и в обществото.
Истински истории на реално съществуващи деца.
Когато започнах да работя със Стивън, забелязах, че енергийното му поле изглежда сякаш изцедено, така че потърсих причината. Не успях да я открия веднага. Докато работех върху енергийните слоеве на полето му, откривах нови и нови неща, които не бяха наред. Липсваше всякаква хармония и често се натъквах на странни блокажи. Те, изглежда, ограничаваха част от взаимодействията в полето, а и самите взаимодействия бяха от непознат за мен модел. Минавайки през отделните слоеве, аз поправях нещата едно след друго и полето му започна малко по малко да се хармонизира. Блокажите бяха премахнати и енергията тръгна по-нормално.
Когато се преместих на главата му, получих наставление да поработя върху ушите. На лявото имаше някаква подутина по средата на ушната тъкан. Според китайската акупунктурна схема този участък от ухото е свързан с епифизата, щитовидната жлеза и мозъка, а те всичките регулират тялото по различни начини. Имах усещането, че подутината може да е някакъв имплантант. Обикновено, когато работим върху акупунктурни точки, се освобождава енергия. В този случай обаче въпросният участък от ухото смучеше енергия. Чувствах мястото като чуждо по отношение на баланса в енергийното поле и физическото тяло на Стивън. Знаех, че там е източникът на неговите главоболия. Каквото и да бе това нещо, то бе в разрез с цялостната му хармония и му причиняваше физическа болка. Поработих още малко върху участъка, направих някои промени, за да го хармонизирам, и показах на майката как да продължи вкъщи. Все още нямах чувството, че съм открила всичко, което причиняваше проблемите на Стивън, така че продължих да търся. Накрая го намерих.
Всеки от нас има енергийно поле, което го покрива от всички страни, Наподобява на топъл пашкул, който действа като бариера и посредник между нас и цялото творение. Това поле „понижава напрежението“ на входящите послания, така че съзнанието ни да може да ги превърне в познание. По подобен начин всичко, което преживяваме, мислим и чувстваме, се предава навън под формата на фина енергия към цялото творение. До известна степен енергийното поле крепи нашата цялост като същества. Миниатюрните частици, от които се състоим, са подредени по хармоничен начин и обвити в полето. Част от него може да се види около човека под формата на аура. Размерите на външното поле зависят от хармоничния ни резонанс в творението, както и от физическото, емоционалното и духовното ни състояние. Когато не ни е добре, полето ни се свива и остава близко до тялото, за да пести енергия. Когато се чувстваме превъзходно, полето става огромно и взаимодейства по-лесно с околната среда.
В полето на Стивън имаше една странна аномалия. На самия му връх, точно над главата на момчето, усетих прикрепено нещо странно, което приличаше на белег. То бе паразитно и смучеше жизнеността на Стивън. Честно казано, за пръв път виждах такова нещо. Когато работим многоизмерно върху дадена енергийна система, ние, технически погледнато, получаваме достъп до цялата история на човека през всичките му прераждания. Паразитното приспособление в полето на момчето беше с дребен, междугалактически произход. Наподобяваше на рибата прилепяло, която се залепя под устата на акулата и пътува заедно с нея. Рибата прилепало обаче е по-скоро в симбиоза с акулата, тъй като яде остатъците от нейната храна и по този начин почиства тялото й. В случая със Стивън паразитът не му вършеше никаква услуга, а грабеше от така необходимата му жизнена сила. Засегнатият участък от полето на детето беше удебелен и затрудняваше движенията на енергията. Също така в центъра на удебеленото място имаше тъмно място, в което като че ли се усещаше някаква необикновена енергия — жизнена сила, която се различаваше коренно от нежната енергия на момчето.