Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)
- Автор: Лоузи Мег Блекбърн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нейка Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)». Краткое содержание книги:
Защо Новите деца имат различна ДНК от предходните поколения.
Как да разпознаем Кристалните деца. Каква е тяхната мисия.
Кои са Звездните деца и защо са дошли на земята.
Феноменът на Преходните деца и Ангелите на земята.
Необикновените способности на Новите деца.
Как да помогнем на Децата на новото време у дома, в училище и в обществото.
Истински истории на реално съществуващи деца.
Родителите на Тревър правели заедно с него най-различни упражнения, като например гимнастика на ума. Търсели всевъзможни начини да включат в ежедневието му работа, която да му помогне да усвои нови физически умения и да заякне. Правели упражненията два или три пъти седмично, за да не му омръзва. Също така играели йога заедно с него и го записали на уроци по езда, които особено му допаднали. Не е станал професионален жокей, но уроците му носят полза и много удоволствие.
Момчето разказало на семейството си за много от своите предишни прераждания, част от които били крайно травмиращи. Когато споделял историите си, той сякаш отново ги преживявал. Докато говорел за подробностите, го разтърсвали силни чувства, а някои спомени му причинявали истинска болка. Подобно на други от описаните тук деца, при Тревър идвали неколцина нощни посетители, които невинаги били приятелски настроени. Очевидно били души на току-що умрели хора — сякаш момчето било нещо като проводник между нашия свят и света на духовете. То разправяло, че първо виждало починалия, а сетне идвали ангели, които да го придружат до другия свят. Когато родителите му го попитали какво искат духовете от него, той им казал само, че очевидно се нуждаят от утеха и успокояване, преди да продължат към отвъдното. Родителите му го научили как да се предпазва с помощта на светлина от Източника и също така как да преценява кои същества са приемливи за него. Това значително подобрило нещата.
Веднъж детето споделило с родителите си, че преди да дойде на земята, Исус му казал много да внимава за това тяло. Духовните му наставници избрали за него това семейство, защото знаели, че в него Тревър ще получава много грижи. (Неведнъж съм чувала за деца, които казват на родителите си защо са ги избрали. Това като че ли е постоянна тенденция сред Децата на новото време,)
Едно лято Тревър разправил на майка си и баща си за куче, което влязло в двора им през нощта. Той „литнал“ навън, за да бъде с кучето, защото то умирало и изпитвало силни болки. Тревър го попитал дали може да сложи ръката си в тялото му, за да му помогне. Кучето се съгласило („наум“, по думите на момчето). Той сложил ръка в тялото му и кучето му поблагодарило, задето му махнал болката. Сетне ангелите дошли и отнесли кучето обратно в света на духовете, Това било първото преживяване на момчето със същество от животинския свят, но нощите му често били пълни с летене и посещения на други светове.
Родителите му споделиха онова, което мъчи всички останали в тяхното положение, а именно че се чувствали крайно изолирани в преживяванията си с тяхното изключително дете. Всеки път, когато правели опит да споделят за странните си преживявания, околните се отдръпвали от тях, а в някои случаи ставали и по-лоши неща. Родители в такова положение копнеят за хора, с които да могат да говорят за преживяванията си. Не съм говорила с майката и бащата на Тревър от няколко години. Последния път, когато разговаряхме, ми казаха, че все още имал резки смени на настроенията и от време на време се борел със страховете за тялото си и от онова, което виждал — особено от някои същества, които много се интересували от него, — макар че бил станал много „по-контактен“ отпреди, що се отнасяло до околните. Шапка им свалям! Те са чудесен пример за гъвкави и творчески настроени родители, които обръщат наистина сериозно внимание на особените дарби на своето дете.
Джон Евърет
Някои места, които съм посетила с годините, силно обогатиха и развиха моята практика. Обикновено, когато отивам там, графикът ми е запълнен до последната минута и имам списък от чакащи. Някои познавам отпреди, а други срещам за пръв път. Една вечер се намирах точно на такова място и беше време за последния ми клиент за деня. Знаех малко факти за ситуацията от човека, който беше записал часа. Беше ми известно, че ще работя с момче на около 7 години. Джон Евърет и майка му Франсис дойдоха в уречения час, Франсис изглеждаше малко нервна — явно не знаеше какво да очаква. Джон Евърет беше облечен в червена пижама. Изглеждаше дребен и крехък за възрастта си, а копринено гладката кожа придаваше съвършенство на личицето му. Имаше кестенява коса и леко умърлушен вид. Почудих се защо.