Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)
- Автор: Лоузи Мег Блекбърн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нейка Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)». Краткое содержание книги:
Защо Новите деца имат различна ДНК от предходните поколения.
Как да разпознаем Кристалните деца. Каква е тяхната мисия.
Кои са Звездните деца и защо са дошли на земята.
Феноменът на Преходните деца и Ангелите на земята.
Необикновените способности на Новите деца.
Как да помогнем на Децата на новото време у дома, в училище и в обществото.
Истински истории на реално съществуващи деца.
Видението в червено Джон Евърет носеше книга, която бе голяма почти колкото него. Книгата беше за военни самолети и около 5 сантиметра дебела; от онези книги, които обикновено се държат на масичката в хола за красота. Той я държеше някак покровителствено и не я остави, когато седна на канапето. Франсис бе доста бъбрива, веднага се разприказва за Децата индиго и за посветена на тях книга, която бе прочела. Някой й бил казал, че Джон Евърет е Индиго, и тя се погрижила директорът и целият персонал да се снабдят с тази книга, за да знаят как да се отнасят с даровитите деца (ама че борбена натура!). Чувствала се загрижена, понеже бележките на Джон Евърет в училище въобще не отговаряли на очевидната му интелигентност, и тя бе убедена, че нещо при него не е наред. Доколкото усещах, явно имаше желание синът й да бъде нещо като вундеркинд. Намеренията й бяха добри, но по мое мнение тя подлагаше детето на твърде голямо напрежение — или поне така ми се стори тогава.
Отначало Джон Евърет не изглеждаше особено заинтересован да говори с мен, тъй като не ме познаваше. Веднага забелязах, че Франсис току му задаваше въпроси и след това отговаряше вместо него. Поведението й, изглежда, го дразнеше и не мога да не призная, че това раздразнение бе донякъде заразително! Джон Евърет нямаше нужда да говори много. За да установя някаква връзка с него, проявих интерес към книгата за самолетите. Казах му, че баща ми е бил във военновъздушните сили и че не мога да си спомня с какъв самолет е летял. Джон Евърет грейна като коледна елха, отвори книгата на точната страница и започна да каканиже данни за самолета, с който е летял баща ми. След това се впусна в сравнения между този самолет и други, преди и след него. Той знаеше всички подробности за всички самолети — от конструкция, хидравлика и механика до силни и слаби места. Все едно бе ходеща енциклопедия за самолетите. Това обаче бе само началото.
Насочих разговора към училището, като го запитах за преживяванията му там. Бързо усетих, че темата не го интересува особено, и го попитах защо. Вместо да ми отговори направо, той се обърна към майка си и рече: „Мамо, ако трябваше да минеш тест за всичко, което ти се е случило, откакто си се родила, би ли могла да отговориш на всички въпроси? Все пак оттогава си преживяла толкова много неща!“ Франсис доби озадачен вид и ни отне известно време, докато най-сетне осъзнаем какво е искал да каже синът й. Едва бях успяла да смеля информацията, когато момчето продължи: „Вижте, в това училище учителите ни казват да четем за разни неща и ни учат за разни неща. Освен това аз научавам много повече от онова, което са ми казали; все едно че след всяка седмица изживявам по още няколко живота. После учителите очакват от мен да се върна назад и да си спомня всички онези дребни подробности, които вече нямат значение, понеже съм на светлинни години напред. Разбира се, че претупвам тези тестове. За мен те са незначителни, загуба на време! Вече знам всички тези неща!“
Хммм, започваше да ми просветва, че това дете е много по-гениално, отколкото хората около него предполагаха. Може би майка му беше права! Подех с него разговор за онова, което научаваше, и защо то бе толкова по-важно от материала в училище. Докато си приказвахме, Джон Евърет реши да легне на кушетката и ми позволи да поработя с него. Когато се докоснах до полето му, ми стана ясно, че това дете е фино настроен шедьовър и почти няма какво да се работи по него. Енергийното му поле жужеше с много висока честота, почти без вариации. Енергията беше ясна и силна. Не беше нещо необикновено за Звездните деца да проявяват някои характеристики на Кристална енергия в енергийните си полета и Джон Евърет не беше изключение.
Докато работех, разговорът ни се насочи съм по-удивителни неща. Не след дълго вече обсъждахме многоизмерната реалност, черните дупки, паралелните реалности, паралелните вселени, хармоничните връзки, мостове на Айнщайн-Розен и други такива — и всичко в такива подробности, каквито само човек с опит в онези реалности би могъл да разбере. Поразителната широта на познанията му смайваше дори мен. Докато говореше, от всяка негова пора се излъчваха увереност и лекота. Бързо осъзнах, че Джон Евърет бе просто отегчен. Той нямаше с кого да общува. Никой не можеше да разговаря с него за неговата реалност, затова той мълчеше и оставяше майка си да говори вместо него, което му даваше възможност да продължи с попиването на знания и многоизмерните пътешествия.