Рейн-сан: Специални убийства

Знаех, че ще му трябват трийсетина секунди, докато се задуши, но нямах време да го чакам. Сграбчих го за косата и брадичката и му строших врата с рязко завъртане.

Той се стовари назад върху мен и аз го повлякох към една от празните кабинки. Сложих го да седне на тоалетната и нагласих тялото така, че да остане в седнало положение. Ако някой влезеше, щеше да види краката му и да реши, че е заето. При малко повече късмет щяха да открият тялото чак като дойдеше време да затварят, дълго след тръгването ни.

Блъснах вратата с хълбок и използвах коляното си, за да бутна резето. Хванах се за горната част на преградката, разделяща двете кабинки, и се прехвърлих от другата страна. Откъснах парче тоалетна хартия и избърсах отпечатъците си, пъхнах хартията в джоба си и поех дълбоко дъх. Можех да се връщам в бара.

— Готови ли сме? — попитах, като се опитвах да овладея дишането си.

— Да, можем да тръгваме — отвърна Мидори.

Тримата се изправиха и се запътихме към касата. Бележката беше у Том, но аз настоях да уредя сметката с довода, че съм имал привилегията да слушам изпълнението им и трябва да се реванширам. Не ми се искаше да рискувам, като позволя някой от тях да плати с кредитна карта и да остави следи от присъствието ни тук тази вечер.

Докато плащах, Том каза:

— Ей сега се връщам!

И се запъти към тоалетната.

— Аз също. — Кен го последва.

Представих си какво ще стане, ако тялото се свлече, докато двамата са вътре. Или по някакъв друг начин задейства законът на Мърфи. Тази мисъл накара сърцето ми отново да заблъска, но нямах друг избор, освен да се успокоя и да чакам да се върнат.

— Какво ще кажете за една разходка до вкъщи? — попитах.

Мидори беше споменала, че живее в Хараюку, макар че аз и така вече го знаех.

— Би било чудесно — усмихна се тя.

След две-три минути Том и Кен излязоха от тоалетната. Видях ги да се смеят и тутакси ми стана ясно, че с моя човек всичко е наред.

Навън въздухът беше хладен и свеж.

— Колата ми е пред „Блу ноут“ — каза Кен и погледна към Мидори. — Иска ли някой да го закарам?

Тя поклати глава.

— Не, благодаря, ще се прибера така.

— Аз ще взема метрото — казах. — Все пак благодаря.

— Аз идвам — заяви Том и разсея лекото напрежение, което усетих у Кен. — Радвам се, че се запознахме, Джон. Благодаря ти още веднъж за компанията и за вечерята.

— За мен беше удоволствие — поклоних се аз. — Надявам се да се видим пак.

— Разбира се — кимна Кен, но без особен ентусиазъм.

Том се отдръпна крачка назад. Знаех, че симпатиите му са на страната на Кен.

Пожелахме си лека нощ и двамата с Мидори тръгнахме бавно по посока на „Омотесандо-дори“.

— Хареса ли ви? — попита тя, когато се отдалечихме достатъчно.

— Беше ми приятно — казах. — Те са интересни хора.

— Кен понякога е малко дръпнат.

Свих рамене.

— Само ревнува малко, че ви изпраща друг, това е всичко.

— Просто е още много млад. Благодаря ви, че се държахте така добре с него.