Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Микел кимна. Разказаното му от Хенрик Вангер съвпадаше с това, което сам бе открил след бърза проверка в интернет.
– Компанията „Вангер“ все още е една от чисто семейните компании в страната, с около трийсет миноритарни акционери от фамилията, които притежават пакети с различна стойност. В това се крие силата на концерна до ден днешен, но това е и най-голямата му слабост.
Хенрик Вангер направи пауза, а после продължи с настойчив глас.
– Микаел, можеш да задаваш въпроси по-късно, но искам да ми вярваш, като казвам, че мразя по-голямата част от членовете на фамилията Вангер. Семейството ми се състои основно от крадци, скъперници, тирани и негодници. Ръководих компанията в продължение на трийсет и пет години и почти през цялото време бях забъркван в непримирими вражди с останалите си роднини. Именно те, а не конкурентите или държавата, бяха най-големият ми враг. – Той отново направи пауза. – Казах ти, че имам две задачи за теб. Бих искал да напишеш историческа или биографична книга за семейство Вангер. Или моя автобиография, за да улесним още повече нещата. Това няма да е някакво духовно четиво, а история за омраза, семейни кавги и безгранична алчност. Ще ти предоставя всичките си дневници и целия си архив. Ще получиш достъп до най-съкровените ми мисли и ще имаш свободата да публикуваш всички мръсни факти, които намериш. Мисля си, че на фона на тази история книгите на Шекспир ще изглеждат направо като леко, развлекателно четиво.
– Защо?
– Защо искам да публикувам скандална книга за историята на семейство Вангер? Или какви са мотивите ми да те помоля да я напишеш?
– Мисля, че искам отговор и на двата въпроса.
– Ако трябва да съм честен, изобщо не ме интересува дали книгата ще излезе, или не. Но съм твърдо убеден, че историята на рода ми трябва да бъде записана дори и само в един екземпляр, който веднага ще бъде дарен на Кралската библиотека. Искам следващите поколения да могат да се запознаят с нея, след като вече ме няма на този свят. А мотивът ми е най-простият възможен – отмъщение.
– На кого искате да си отмъстите?
– Не е нужно да ми вярваш, но аз винаги съм се опитвал да живея честно, дори като капиталист и индустриалец. Горд съм, че ми се носи славата на човек, който държи на думата си и изпълнява обещанията си. Никога не съм участвал в политически игри. Никога не съм срещал проблеми при преговорите със синдикатите. Дори се радвах на уважението на Таге Ерландер[37]. За мен бе въпрос на етика; носех отговорност за препитанието на хиляди хора и се грижех за служителите си. Забавното е, че Мартин има същата позиция по тези въпроси, въпреки че като човек е съвсем различен от мен. И той се опитва да постъпва правилно. Може би невинаги сме успявали, но като цяло не се срамувам от нищо. За съжаление аз и Мартин сме редки изключения в семейството – продължи Хенрик Вангер. – Има много причини концернът „Вангер“ днес да се намира в такова окаяно състояние, но основните са късогледството и алчността на много от моите роднини. Ако приемеш работата, ще се опитам да ти обясня как точно родът ми изпрати концерна на дъното.
Микаел се замисли за миг.
– Окей. И аз няма да ви лъжа. Написването на подобна книга ще отнеме месеци. Нямам нито желание, нито сили да се заема с това.
– Мисля, че мога да те убедя.
– Съмнявам се. Но вие казахте, че имате две задачи за мен. Тази беше първата, претекстът. А коя е същинската?
ХЕНРИК ВАНГЕР СЕ ИЗПРАВИ, отново с усилие, и взе снимката на Хариет Вангер от бюрото. Постави я пред Микаел.
– Искам от теб да напишеш биография на семейство Вангер, за да анализираш различните личности през погледа на журналиста. Това ще ти даде оправдание да се разровиш в историята на рода. Всъщност искам от теб да разрешиш една загадка. Това е същинската ти задача.
– Загадка?
– Както вече ти казах, Хариет бе дъщеря на сина на брат ми Ричард. Бяхме петима братя. Ричард бе най-старият, роден през 1907 година. Аз – най-малкият, роден през 1920 година. Не разбирам как Господ е могъл да създаде подобен рояк дечурлига, които…