Чичо Фред през пролетта

— Да.

— Фактите са следните. Той има свиня и е луд по нея.

— Всеки свестен човек обича свинете си.

— Да, но не иска да ги записва за участие в надбягванията в Дерби.

— А Емсуърт иска ли?

— Каза ми го лично.

Лорд Икнъм изглеждаше изпълнен със съмнения.

— Не вярвам управата на Дерби да приеме свиня. Емсуърт би могъл да й отреже ушите и да я запише за кучешките надбягвания за купата „Ватерло“, но не и в Дерби.

— Точно така. Това трябва да ти отвори очите.

— Наистина ми ги отваря.

Херцогът одобрително издуха мустаците си и те се развяха пред него като знаме. Радваше се на точното покритие между възгледите на този експерт и неговите. Личеше, че човекът си разбира от работата и реши да изостави задръжките и да изнесе на показ скелета от собствения си килер. Не възнамеряваше да привлича внимание към тъмната сянка, паднала върху благородния дом на Дънстабълови, но все пак реши, че ще е най-добре да го стори. Във вестибюла, който току-що бе напуснал, се случиха странни и обезпокояващи неща и той искаше за тях професионално мнение.

— Приятно местенце си има Емсуърт — отбеляза лорд Икнъм, когато стигнаха до широката, покрита с чакъл площадка пред терасата.

— Не е лошо. Толкова по-тъжно е, че нещастникът ще свърши дните си в лудница. Освен ако не го изцериш.

— Рядко не успявам.

— Тогава бих желал — започна да излива сърцето си херцогът, — докато си тук, да хвърлиш един поглед и на племенника ми Хорас.

— Има ли причини за безпокойство?

— За остро безпокойство.

Херцогът тъкмо се канеше да свали покривалото от скелета на Дънстабълови, когато млъкна на половин дума и яростно задуха мустаци. От някакво място, скрито от очите им зад гъстите храсталаци, долетя приятен теноров глас. Пееше „Красивите брегове на езерото Ломънд“, като влагаше немалко чувство.

— Га! Това е онзи свирач!

— Моля?

— Някакъв мъж идва да свирука и да пее точно под прозорците ми — обясни херцогът като героиня на старомоден роман, описваща възлюбения си. — Опитвам се да го сгащя от деня на пристигането си, но все ми убягва. Е, аз мога да чакам. Приготвил съм дузина пресни яйца в стаята си и рано или късно… Но бях започнал да ти разказвам за Хорас.

— Да, бих искал да чуя всичко за Хорас. Каза, че ти е племенник.

— Един от многото. Син на покойния ми брат. Смахнат е. Другият е син на покойната ми сестра. И той е смахнат. Покойният ми брат беше смахнат. Покойната ми сестра — също.

— И къде поставяш Хорас в тази галактика на лудостта? По твое мнение под или над средносемейната смахнатост?

Херцогът се замисли.

— Над. Решително над. След случилото се току-що в замъка, доста над. Знаеш ли какво стана?

— Съжалявам, но не знам. Нов съм по тези места.