Божията формула

— Ето, тук е — съобщи тя.

Томаш се вгледа в кутията. Беше от дебел картон, стар и износен на вид, привързана с червен шнур.

— Мога ли да погледна?

— Разбира се — каза тя, развързвайки шнурчето. Отвори кутията и извади отвътре пожълтял ръкопис от няколко странички, който постави пред Томаш. — Моля.

Историкът усети сладникавия мирис на стара хартия. На първата страница — стандартен лист хартия, чието ксерокопие беше видял в Кайро, със стара пишеща машина беше напечатано заглавието и няколко стиха.

Под тях стоеше подписът на Алберт Айнщайн.

— Хм — прошепна историкът. — Какви са тези стихове?

Ариана сви рамене.

— Не знам.

— Не сте ли ги проучили?

— Разбира се, че ги проучихме. Направихме справка във Филологическия факултет в Техеранския университет и разговаряхме с няколко професори по английска литература, включително с експерти по поетично творчество, но никой не разпозна стиховете.

— Странно. — Разгърна свитъка и внимателно разгледа нечетливите знаци, изписани с черно мастило, с вмъкнати между тях уравнения. Страница по страница, все същите знаци и уравнения. Бяха общо двадесет и две страници, номерирани в десния горен ъгъл. След като ги прелисти внимателно, без да каже нищо, Томаш отново ги подреди и погледна Ариана.

— Това ли е всичко?

— А къде е онази част, която трябва да се дешифрира?

— На последната страница.

Португалецът извади листа, с който завършваше ръкописът, и се взря в него. Виждаха се същите драскулки на немски и някакви мистериозни думи.

— Не разбирам — оплака се Томаш. — Какво е написано тук?

— Според нашия калиграфски анализ трябва да е lia и ovqo.

— Хм — промърмори. — Да, така изглежда…

— А отгоре стои изразът see sign37.

— Но това е на английски.

— Без съмнение.

По лицето на историка се изписа учудване.

— Какво ви кара да мислите, че става въпрос за шифър на португалски?

— Калиграфията.

— Какво ѝ е на калиграфията?

— Не е почеркът на Айнщайн. Вижте.

Ариана посочи редовете на немски и английски.

— Действително — съгласи се Томаш, — изглеждат писани от различни ръце. Но нищо не показва, че е замесена ръката на португалец.

— Наистина е така.

— Откъде знаете?

— Айнщайн е работил по този документ с един португалски физик, стажант в Института за авангардни изследвания. Вече сравнихме написаното тук с почерка на стажанта и заключението е положително. Човекът, който е написал тази странна фраза, без съмнение е португалецът.

Томаш изгледа иранката. Очевидно португалецът, за когото ставаше дума, бе професор Аугущо Сиза, но доколко тя би била готова да каже нещо за изчезналия учен?

— Защо не се свържете с този португалец? — попита историкът, преструвайки се, че нищо не знае. — Ако е бил млад по онова време, вероятно е още жив.