Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Интересно развитие претърпял и Роджър, черната овца на семейството. Кармайн откри, че след като изтрезнял в Калифорния, основал своя верига заведения, оженил се за старлетка от киното, живял си доста добре и умрял върху проститутка в съмнителен мотел.
„Хъг“ възниквал заради желанието на Уилям Парсън да направи нещо в памет на мъртвия си син, но създаването му не било лесно. Съвсем естествено от университета „Чъб“ оказали натиск да оглавят и ръководят центъра, но не такова било намерението на Парсън. Искал „Хъг“ да е свързан с „Чъб“, но отказал да им предаде ръководството. Накрая след като получил ужасен ултиматум, университетът се предал. Уилям Парсън им заявил, че ако се наложи, може да асоциира центъра си с някое загубено второкласно и незначително учебно заведение извън щата. А когато възпитаник на „Чъб“ като Уилям Парсън кажел такова нещо, в „Чъб“ нямало как да не се признаят за победени. Не че и „Чъб“ не получил дял от кацата с мед: 25 процента от годишния бюджет се изплаща на университета за правото да са асоциирани с него.
Кармайн знаеше, че бордът се събира на всеки три месеца. Четиримата Парсън и братовчед им Спейт пристигаха от домовете си в Ню Йорк с лимузини и през нощта, след заседанието, отсядаха в луксозни апартаменти в хотел „Кливланд“ срещу театър „Шуман“. Това се налагаше, защото М.М. винаги даваше вечеря в тяхна чест с надеждата, че ще успее да ги убеди да дарят сграда, в която някой ден да се помещава колекцията от произведения на изобразителното изкуство на Уилям Парсън. Това беше една от най-значимите американски колекции и Уилям Парсън я бе завещал на „Чъб“, но датата на предаването й беше оставил да определят наследниците му, които засега не пускаха и най-малкото платно на Леонардо.
Когато професорът посегна, за да включи магнетофона, Кармайн вдигна ръка.
— Извинете, професоре, но тази среща е напълно конфиденциална.
— Но… но… протоколът! Мислех си, че щом госпожица Вилич е изключена от срещата, то тя може да свали протокола от лентата.
— Никакъв протокол — Кармайн беше непоколебим. — Възнамерявам да съм откровен и да ви кажа подробности, което значи, че нищо от казаното от мен, не може да напуска тази стая.
— Ясно — каза рязко Роджър Парсън младши. — Продължете, лейтенант Делмонико.
Когато той спря да говори, беше толкова тихо, че внезапен порив на вятъра навън прозвуча като грохот. Бяха побледнели, треперещи и със зяпнали усти. Никога досега при срещите си с М.М. Кармайн не го бе виждал така развълнуван, но след този разказ, дори косата му бе загубила блясъка си. Може би само декан Даулинг, психиатър, известен с интереса си към вродените психози, разбираше напълно за какво става въпрос.
— Не може да е някой от „Хъг“ — каза Роджър Парсън младши, докато си попиваше устните със салфетка.
— Това предстои да се изясни — отвърна Кармайн. — Нямаме конкретни заподозрени, което означава, че всички служители на „Хъг“ са под подозрение. Освен това не можем да изключим и никого от медицинския факултет.
— Кармайн, наистина ли вярваш, че поне десет от тези изчезнали момичета, са изгорени в инсинератора? — попита М.М.
— Да, вярвам.
— Но не ни представи никакво солидно доказателство.
— Не, не съм. Всички улики са косвени, но съвпадат с това, което знаем — че ако нямахме късмет и Мерседес Алварес щеше да бъде напълно изгорена до миналата сряда.
— Това е потресаващо — прошепна Ричард Спейт.
— Шилер е! — извика Роджър Парсън III. — Той е достатъчно възрастен, бил е нацист. — И се надвеси над професора. — Казах ви да не наемате германци!
Роджър Парсън младши удари рязко по масата.
— Роджър, достатъчно! Доктор Шилер не е достатъчно възрастен, за да е бил нацист и не е работа на този борд да гради хипотези. Настоявам да подкрепим професор Смит, не да го хокаме. — Обърна към Кармайн очи, в които все още се четеше раздразнение от избухването на сина му. — Лейтенант Делмонико, много ви благодаря за откровеността, колкото и тя да ни е неприятна. Съветвам всички ви да бъдете дискретни за подробностите на тази трагедия. Макар че — добави той малко патетично — предполагам, че част от тях ще изтекат към пресата.
— Това е неизбежно, господин Парсън, рано или късно и това ще стане. Разследването се разпростря върху целия щат. С всеки ден посветените в него стават все повече.
— А ФБР? — попита Хенри Парсън Младши.