Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Госпожица Дездемона Дюпре показа потиснатия си гняв с тихо сумтене, излезе от стаята и се присъедини към декана Даулинг и професора от неговия факултет Франк Уотсън. Авторът на „Хъг“ и хъгърите.
М.М., когото Кармайн познаваше от няколко твърде неудобни и деликатни вътрешни случая в „Чъб“, изглеждаше по-внушително дори от президента на Съединените щати. М.М. беше висок, стилно облечен, с добра фигура, красивото му лице бе увенчано с буйна коса, чийто някогашен кестеняв цвят сега бе избледнял до прекрасен рижав нюанс. Американски аристократ до мозъка на костите си. Въпреки височината си Линдън Бейнс Джонсън винаги бледнееше и изглеждаше незначителен до М.М, а се случваше двамата да застават един до друг. Но личности с благородното потекло на М.М. предпочитаха да управляват някой от големите университети вместо недисциплинирана сбирщина като Конгреса.
Декан Уилбър Даулинг приличаше досущ на психиатър, какъвто си и беше. Облечен бе в безразборна комбинация от туид, трикотаж и розова папионка на точки. Кестенявата му брада беше като храст, който компенсираше липсата на окосмяване по голата като яйце глава. Гледаше света през бифокални очила с рогови рамки.
Всеки път, когато Кармайн виждаше Франк Уотсън, го оприличаваше на Борис от „Приключенията на Роки и Булуинкъл“. Уотсън се обличаше в черно, лицето му беше издължено и изпито, на горната му устна имаше тънък мустак. Лъскавата черна коса и неслизащото от лицето му подигравателно изражение завършваха приликата с Борис. Да, Франк Уотсън изглеждаше като човек, който редовно си пийва сярна киселина. Но какво правеше при борда на „Хъг“?
Не беше негов член. Уотсън довърши разговора си с декана и се изниза с въображаемо махване на черната мантия, която не носеше. „Интересен човек — помисли си Кармайн. — Ще трябва да си поговоря с него.“
Петимата членове на борда от семейство Парсън влязоха в група и не се опитаха да подлагат на съмнение присъствието на Кармайн, когото М.М. представи възторжено.
— Ако някой може да стигне до дъното на тази афера, това е само Кармайн Делмонико — завърши М.М.
— Тогава предлагам — каза Роджър Парсън младши, докато сядаше на председателското място — да бъдем изцяло на разположение на лейтенант Делмонико. Разбира се, след като той ни каже какво точно се е случило и какво възнамерява да прави в бъдеще.
Роднините от семейство Парсън толкова си приличаха, че някой би могъл да ги вземе за братя или бащи и синове. Дори трийсетгодишната възрастова разлика между тримата най-стари и двамата по-млади нямаше кой знае какво значение. Бяха малко над среден ръст, стройни, с дълги шии, орлови носове, ясно изразени скули, увиснали ъгълчета на устните и редки коси с неустановен кафеникав цвят. Очите им бяха сиво-сини. До тях М.М. изглеждаше царствен като магнат, а семейство Парсън — като академични бедняци. Кармайн бе прекарал част от уикенда си в проучвания за тях и за компаниите им. Уилям Парсън, основателят (и чичо на сегашния председател на борда), започнал бизнес с резервни части, който развивал, докато се разпрострял върху територия, която обхващаше двигатели, турбини, хирургически инструменти, пишещи машини, та чак до артилерията. Банката „Парсън“ се появила в най-подходящия момент, когато империята ставала все по-силна. Уилям Парсън се оженил доста късно. Жена му родила едно дете, Уилям младши, който бил с вродена умствена изостаналост и епилепсия. Синът умрял на седемнайсет години през 1945, майка му го последвала през 1946. Така Уилям Парсън останал сам. Сестра му Юджиния се омъжила, но също имала само едно дете, Ричард Спейт, който сега беше начело на банка „Парсън“ и член на борда на „Хъг“.
Братът на Уилям Парсън, Роджър, от млад си бил пияница. През 1943 изоставил жена си и двете си деца и забягнал в Калифорния със солиден дял от печалбите на компанията. Аферата била потулена, загубите възстановени, а двете момчета на Роджър се оказали лоялни, отдадени и много способни наследници на Уилям. Техните синове били същите, а резултатът от това е, че акциите на „Парсън Продъктс“ от десетилетия бяха сред най-стабилните и се котираха високо. Депресия? Глупости! Хората никога нямаше да спрат да карат коли, които имат нужда от мотори, „Парсън Търбинс“ произвеждаше дизелови турбини и генератори доста преди да се появят реактивните самолети, момичетата все така пишеха на пишещи машини, хирургическите операции се увеличаваха, държавите продължаваха да се плашат с малки, средни и големи пушки, гаубици и минохвъргачки, произведени от „Парсън“.