Мадоната на бадемите
- Автор: Фиорато Марина
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-289
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Мадоната на бадемите». Краткое содержание книги:
Когато Бернардино Луини, талантливият ученик на Леонардо да Винчи, се заклева, че всяка жена, която рисува, ще бъде красива като ангел, той няма никаква представа, че ще трябва да почака повече от двайсет години, за да открие своето вдъхновение…
Годината е 1525
Луини е нает да нарисува религиозна фреска в църква из хълмовете на Ломбардия. Художникът вижда в църквата красивата Симонета ди Сароно, наскоро загубила мъжа си в кървавите войни между италианските градове държави, и остава запленен от нейната красота и от тъжните й очи. Той я обезсмъртява като Мадоната в своята най-прочута творба, която и днес може да бъде видяна в църквата „Санта Мария деи Мираколи“ в Сароно.
Художникът и моделът му се влюбват и като символ на любовта им Симонета създава свой шедьовър — тя измисля питие за любимия си от сока на бадемите, които растат в нейната градина. Но докато стенописът и ликьорът стават все по-популярни, връзката на двойката предизвиква скандал, който заплашва любовта им. И дори живота им…
Симонета се закова на място, слисана от чутото. Но гостът й продължи да върви напред, както и да разказва:
— С падането на крепостта Масада идва и краят на държавата Израел — земята, която ни е била обещана. И оттогава насам ние сме разпръснати по целия свят — мразени и осмивани, но продължаващи да живеем. Нашата смърт, както и смъртта на нашите братя през вековете, е свидетелство за неугасващата сила на нашата любов и надежда. Защото Масада всъщност не е краят. В Йорк евреите били затворени в кулата Клифърд и изгорени, до последния човек. В Майнц след първия кръстоносен поход всички членове на еврейската общност били изкарани на площада и един по един обезглавени. В Испания, доста наскоро, лично аз… — тук спря, очевидно потънал в спомени, и смени темата. — Е, отлично знаете какво говорят за моя народ дори и в този прекрасен и уж цивилизован град — усмихна й се тъжно, а тя отмести очи, мислейки си за Рафаела и Грегорио.
— Но защо толкова ви мразят? — осмели се да попита накрая.
Манодората сви рамене и отговори:
— Някои християни обвиняват евреите за смъртта на Христос. Един такъв е свети Августин от Хипо, чиито мощи лежат в църквата „Сан Пиетро“ в Павия.
— Да, виждала съм гроба му — кимна Симонета. — Почитат го като велик учител.
— Да — вдигна тъмните си вежди Манодората. — Обикновено го изобразяват с горящо, пронизано от стрела сърце в ръка, което символизира силата на неговата набожност. Ала за моя народ той е проводник на голямо невежество, тъй като самият Христос е бил евреин и е убит от римляните по заповед на Пилат Понтийски, както пише съвсем ясно и във вашето писание. Значи може да се каже, че вашите предци са по-отговорни за тази смърт, отколкото моите. И въпреки това тези обвинения ни преследват векове наред. А тук, в този град, аз съм мразен по сходни обвинения в убийство.
Симонета замръзна и внезапно съжали, че е останала съвсем сама.
— Убийство ли? — изхриптя.
— Че съм убил съпругата на един мъж.
Симонета се обърна рязко и огледа лицето на госта си за признаци за черен хумор. И ги видя — тънките устни потрепнаха и после пак заговориха:
— А престъплението ми се състои в това, че съм пресякъл същия площад, който била пресякла и тя, но в посока, обратна на часовниковата стрелка, при това в нощ, когато луната е дебела и пълна. Жената развила млечна треска, разболяла се и умряла. Сега съпругът й хвърля камъни по децата ми, когато ги види на улицата — Симонета се опита да каже нещо, но той продължи: — Не ме разбирайте погрешно, не търся съчувствие. Поуката от моя разказ е следната: някои от моите предшественици — зелотите, са били обградени от някои от вашите предшественици — римляните. И въпреки това ето ни сега — дишаме, живеем. Вие сте имали съпруг, а аз… — тук очите му отново омекнаха. — … имам съпруга. И, моля да ми простите, но вие сте млада и нищо чудно отново да срещнете любовта.
— Това никога няма да стане! — отсече домакинята и закрачи бързо напред.
Манодората се усмихна лекичко, защото разбираше много повече, отколкото тя му казваше. Тръгна след нея, хвана ръката й и я извърна към себе си.
— Кажете ми, синьора, молите ли се?
— Да се моля ли?
— Вие сте християнка. Е, молите ли се, ходите ли на литургия?
— Да… ами аз… правех го някога.
— Но сега се обръщате за утеха към класическите легенди, така ли? Може би за вас ще бъде по-добре, ако се обърнете към вашия християнски бог!
— И това го казвате вие? Вие, чийто народ е преследван от християните векове наред? И продължава да бъде преследван?
Манодората поклати глава и поясни:
— Обидите, които са ми нанесени, са нанесени от хората, не от Бога. Гарантирам ви, че ако се върнете към вярата си, тя ще ви помогне. Аз не тая никаква омраза към вашия Христос, само към онези, които безчинстват в негово име!
Симонета беше сащисана. Тя не познаваше подобна сила да се прощава. И знаеше, че Грегорио, Рафаела и мразещите евреите граждани на Сароно никога не биха демонстрирали подобно състрадание и разбиране към друга религия. Усещаше, че трябва с нещо да компенсира несправедливостта, извършена спрямо този човек и неговия народ, но какво можеше да стори? Той насочи сивите си очи към нея и сякаш разчете мислите й.