Мадоната на бадемите
- Автор: Фиорато Марина
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-289
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Мадоната на бадемите». Краткое содержание книги:
Когато Бернардино Луини, талантливият ученик на Леонардо да Винчи, се заклева, че всяка жена, която рисува, ще бъде красива като ангел, той няма никаква представа, че ще трябва да почака повече от двайсет години, за да открие своето вдъхновение…
Годината е 1525
Луини е нает да нарисува религиозна фреска в църква из хълмовете на Ломбардия. Художникът вижда в църквата красивата Симонета ди Сароно, наскоро загубила мъжа си в кървавите войни между италианските градове държави, и остава запленен от нейната красота и от тъжните й очи. Той я обезсмъртява като Мадоната в своята най-прочута творба, която и днес може да бъде видяна в църквата „Санта Мария деи Мираколи“ в Сароно.
Художникът и моделът му се влюбват и като символ на любовта им Симонета създава свой шедьовър — тя измисля питие за любимия си от сока на бадемите, които растат в нейната градина. Но докато стенописът и ликьорът стават все по-популярни, връзката на двойката предизвиква скандал, който заплашва любовта им. И дори живота им…
Манодората отпусна златната си ръка до тялото си и поклати глава. Изглеждаше нелепо тук, сред дърветата — бе по-скоро създание на града, което се чувстваше по-удобно сред филигранните стени на дома си или сред черното и златистото на своя храм. В тази селска обстановка се превръщаше във върколака, от когото всички се страхуваха — дебелите кожи по тялото му метяха листата зад него при всяка негова крачка. Пътеките между бадемовите дървета бяха пусти, защото вече нямаше слуги, които да се грижат за тях. А що се отнася до Рафаела и Грегорио, когато разбраха, че евреинът ще дойде в дома им, предпочетоха да отидат на пазар. Не бяха в състояние да стоят в близост до Дявола.
Манодората продължи да крачи още известно време, след което се обърна, погледна в очите Симонета и отсече:
— Шакад! — и преди да бе успяла да попита, преведе: — Бадеми! — презрителното му махване със златната ръка обясни предоволно мнението му за бадемовата горичка.
— Значи познавате тези плодове? — възкликна изненадано Симонета, но после се наруга мислено. Как е възможно такъв начетен човек да не е наясно с едни толкова прости неща.
— Разбира се, че ги познавам. Само че никога не съм вярвал, че биха могли да растат чак тук, в мразовития север.
— Топографска случайност. Предците на Лоренцо… Предците ни са ги донесли по време на кръстоносните походи и тази топла равнина в подножието на планините очевидно е успяла да допадне поне на по-горчивата им разновидност.
Той кимна, но тя не беше сигурна дали е чул думите й или не.
— На иврит ги наричаме „шакад“. Думата има дълбок смисъл — означава „бързо пробуждане“ или „очаквам“. Прекрасно олицетворение на вашето положение, не мислите ли?
Тя предпочете да не отговаря, смутена от странното му чувство за хумор.
После той продължи с по-мек тон, като че ли по-скоро на себе си:
— В Палестина цветовете се появяват още през януари, възвестявайки пробуждането на цялото мироздание. Много красиви цветове, в бяло и розово.
Симонета схвана, че странният й спасител вече не беше при нея, а някъде далече на Изток.
— Жезълът на Аарон е бил всъщност бадемова клонка, а плодовете на бадема са сред избраните за украсяването на златния свещник на скинията. Евреите и до ден-днешен носят цъфнали бадемови клонки в синагогата на големите си празници.
Симонета предпочете да замълчи, за да не издаде невежеството си относно тези ритуали. Почти всяка дума й звучеше непознато — изобщо не бе в състояние да проумее значението на подобни обичаи. Но Манодората приключи с емоционалното си отклонение и премина към деловите въпроси.
— А събирате ли тези бадеми? Използвате ли ги по някакъв начин?
Симонета сви рамене и отговори:
— Преди слугите ги беряха през есента и ги складираха в избата, където някога държахме съкровищата си — тук се усмихна, спомнила си една история, която реши да разкаже на госта си. — Преди години една прислужница и един прислужник се влюбили един в друг по време на беритбата на бадеми. Казвали се Орсолина и Джузепе. Набрали си малко плодове и приготвили от тях сладки, наречени „амарети“, за да ги подарят на кардинала на Милано. Поднесли му ги в църквата на Сароно, за да благослови съюза им — усмивката й угасна, припомнила си собствената сватба в същата тази църква — щастлив съюз, от който вече не бе останало нищо. Вдигна очи към Манодората, за да провери дали не е разчел мислите й, но той имаше отнесено изражение и тъжна усмивка.
— Е, за настоящия кардинал обаче не мисля, че някой ще се сети да направи сладки.
— Какво искате да кажете? — попита тя.
— Нищо — отвърна евреинът, вече дошъл на себе си. — Просто ми хрумна. Моля, продължете, слушам ви!
Тя предпочете да остане само на делова тема и продължи:
— Бадемите могат да бъдат осолявани и прибирани в качета или пък използвани за овкусяване на месо и сладки. Англичаните правят от тях един деликатес, наречен „марципан“. Могат да бъдат консумирани и в естествения им вид, разбира се.
— Достатъчно хранителни ли са? Имат ли приятен вкус или някакви медицински качества?
Симонета протегна ръка и откъсна един бадем. Свали умело зелената му черупка с ловджийския си нож и го поднесе на госта си.
— Ето, опитайте сам, синьор!
Манодората огледа неуверено плода, а после го пое с нормалната си човешка ръка. Постави го в устата си и започна да го дъвче. Но после изражението му се промени и той извади една копринена кърпичка от джоба си и деликатно изплю остатъците от бадема в нея.