Мадоната на бадемите
- Автор: Фиорато Марина
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-289
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Мадоната на бадемите». Краткое содержание книги:
Когато Бернардино Луини, талантливият ученик на Леонардо да Винчи, се заклева, че всяка жена, която рисува, ще бъде красива като ангел, той няма никаква представа, че ще трябва да почака повече от двайсет години, за да открие своето вдъхновение…
Годината е 1525
Луини е нает да нарисува религиозна фреска в църква из хълмовете на Ломбардия. Художникът вижда в църквата красивата Симонета ди Сароно, наскоро загубила мъжа си в кървавите войни между италианските градове държави, и остава запленен от нейната красота и от тъжните й очи. Той я обезсмъртява като Мадоната в своята най-прочута творба, която и днес може да бъде видяна в църквата „Санта Мария деи Мираколи“ в Сароно.
Художникът и моделът му се влюбват и като символ на любовта им Симонета създава свой шедьовър — тя измисля питие за любимия си от сока на бадемите, които растат в нейната градина. Но докато стенописът и ликьорът стават все по-популярни, връзката на двойката предизвиква скандал, който заплашва любовта им. И дори живота им…
— Какво искате да кажете с това „колко“? — бе решил да си поиграе с нея Бернардино, макар да знаеше много добре защо е дошла и макар да я беше очаквал толкова дълго.
— Искам да кажа, че ще го направя. Казахте, че ще ми платите. А сега имам нужда от пари. Така че колко?
Бернардино започна да кръжи около нея с проблясващи очи. Тя го възбуждаше и той бе решил да я подразни, за да зърне пламъка в очите й.
— Е, заплащането може и да бъде намалено донякъде. Днес сте облечена с… как да се изразя… мъжки ловен костюм. И изглеждате примамливо мръсна. А що се отнася до косата ви, само един господ знае какво сте сторили с нея.
Симонета стисна устни. Мразеше го. Анселмо, който до този момент не бе успял да затвори уста от изненада, най-сетне възвърна гласа си и се провикна:
— Синьора Ди Сароно! Радвам се, че ви виждам отново тук! Тревожех се от дългото ви отсъствие. Всичко наред ли е при вас? Тези дрехи… косата ви… Може би някакво лично покаяние?
Симонета поклати глава и къдриците й се разхвърчаха около лицето и врата й по начин, с който все още не беше свикнала.
— Не от покаяние, отче — отговори, — пък и за какво имам да се покайвам?! — прогони от съзнанието си мисълта за Бернардино. — Просто от необходимост, от същата необходимост, която ме доведе при вас. Но не търся съчувствие, а просто работа, за която се надявам да ми платят.
Бернардино поглади брадичка и промърмори:
— Хмммм — след това вдигна решително поглед и отсече:
— Четири месеца, по три часа седмично, по два франка на час!
— Какво?! — та Симонета бе свикнала да харчи само за едната си обувка по три франка за панделка и по още три за другата!
— Толкова мога да ви дам, ако искате приемете, ако ли не — недейте. Кардиналът не плаща за модели, ако ще и да са толкова благородни като вас, така че парите ви ще дойдат от моя джоб.
— Синьор Луини — намеси се Анселмо. — Не можете да искате подобно нещо от госпожата! Към нея трябва да се отнасяте съобразно ранга й!
— Отче, спокойно! — вдигна ръка Бернардино, който се наслаждаваше на сцената, предизвикана лично от него. — Позволете ми да осъществя тази сделка по единствения начин, който ми е известен. Щом ще работи за мен, тя вече няма да е дама — тя става модел, а аз — неин работодател. Значи аз съм по-висш от нея. И като такъв мога да определям надница, която, според мен, е повече от щедра. Но, от друга страна, не съм чудовище. Госпожата би могла да повиши надниците си, ако се съгласи да… извършва услуги, които излизат извън ролята й на модел.
Симонета само затвори очи, но добрият Анселмо не издържа и избухна:
— Синьор Луини! Или ще покажете на тази жена дължимото уважение, или ще напуснете веднага моята църква! Синьора Ди Сароно е благородничка, вдовица, а освен това тук сме в Божия дом!
— Добре, де. Тогава три франка.
— Не в това е въпросът, синьора — рече Анселмо, пристъпвайки към Симонета. — Не сте длъжна да го правите. Вярно, времената са ужасно трудни, но аз бих могъл да ви предложа милостиня…
— Не, отче — поклати глава тя. — Аз си имам покрив над главата, облечена съм и имам достатъчно за ядене. На света съществуват хора в много по-голяма нужда от мен, така че си запазете милостинята за тях. А аз мога да работя тази работа и както и да ме третира този мъж тук, ще се наложи да изтърпя всичко. Бог намира странни начини, по които да изпита вярата ни. А както изглежда, последните два месеца и бъдещите са моето изпитание.
Бернардино се почеса по главата. Значи наистина е набожна. Е, ще бъде по-трудно, отколкото си мислеше. Тръгна бързо по пътеката между пейките, като й направи знак да го последва. Свещеникът, който прецени, че дамата има спешна нужда от придружител, тръгна след тях. Когато стигнаха до апсидата, Бернардино й подхвърли огромна синя пелерина и заповяда: