Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
Спомням, това е онази история за нацисткия лагер, дето не е летен лагер с маршмелоу бонбони16, а е през зимата с милиони човекове, които пият супа от червеи. Съюзниците бутнаха портите и всички избягаха, мисля, че Съюзниците бяха ангели, какъвто е свети Петър.
— Подай пръстчета… — Мам ги издърпва. Усещам корка на Под. — Ето тук. — Изведнъж има една част, която е надолу с груби краища. В гърдите ми тупка бум-бум, никога не съм знавал, че има дупка. — Внимавай да не се порежеш. Направих я със зигзаговия нож — казва тя. — Отлепих корка, но дървото ми отне известно време. После оловният лист и изолацията бяха сравнително лесни, но знаеш ли какво открих след това?
— Страната на чудесата?
Мам издава толкова ядосан звук, че аз си удрям главата в Креватчо.
— Извинявай.
— Открих метална мрежа за ограда.
— Къде?
— Точно тук в дупката.
Ограда в дупка? Мушкам ръка надолу и още по-надолу.
— Нещо метално, стигна ли го?
— Аха. — Студено и гладко, хващам го с пръсти.
— Когато е преправял бараката — казва Мам, — сложил и един слой ограда под напречните греди на пода, в стените, че дори и в тавана, никога няма да ги пробием.
Вече сме се изкълчили навън. Седим с гърбове, опрени на Креватчо. Аз се задъхвам.
— Когато откри дупката — казва Мам, — изрева.
— Като вълк ли?
— Не, от смях. Боях се, че ще ме нарани, но тогава му се стори просто смешно.
Зъбите ми са стиснати здраво.
— Преди по-често се смееше — продължава Мам.
Стария Ник е смрадлив крадлив зомби обирджия.
— Може да му вдигнем бунт — предлагам аз. — Аз ще го натроша на парчета с моя гигантски мегатронен трансформобластер.
Тя ме целува отстрани до окото.
— С насилие не става. Опитах веднъж, около година и половина, след като ме доведе тук.
Това е най-изумително.
— Ти си наранявалова Стария Ник?
— Ами това, което направих, беше да сваля капака от тоалетната, взела бях и гладкия нож и една вечер малко преди девет се залепих до стената до вратата…
Объркан съм.
— Тоалетна си няма капак.
— Преди си имаше, върху чинията. Беше най-тежкото нещо в Стая.
— Креватчо е супертежко.
— Да, но няма как да го вдигна, нали? Така че, когато го чух да влиза…
— Бип-бип?
— Точно така. Стоварих капака върху главата му.
Лапнал съм палец и дъвча ли дъвча.
— Но не го направих достатъчно силно, капакът падна на пода и се строши на две, а той… Стария Ник… успя да затвори вратата.
Усещам странен вкус.
Гласът на Мам все още хълца.
— Знаех, че единственият ми шанс е да го накарам да ми даде кода. Така че притиснах ножа в гърлото му, ето така. — Забива нокът под брадата ми. Не ми харесва. — Казах: „Дай ми кода“.
— Даде ли го?
Тя изпухтява.
— Каза някакви числа и аз отидох да ги натисна.
— Кои числа?
— Не мисля, че бяха истинските. Той скочи и ми изви китката, и ми взе ножа.
— Болната ти китка?
— Е, преди това не беше болна. Не плачи — шепти Мам в косата ми, — това беше отдавна.
Опитвам се да говоря, но не излиза.
— Така че, Джак, не трябва да се опитваме да го нападаме. Когато се върна на следващата вечер, каза, първо, никога и нищо няма да го накара да ми каже кода. И, второ, ако още веднъж му погодя такъв номер, ще си отиде и аз ще гладувам все повече и повече, докато умра.
Май свърши.
Коремът ми къркори наистина силно и аз се сещам, сещам се защо Мам ми разказва ужасната приказка. Казва ми, че ние ще…
После премигвам и закривам очи, всичко е ослепително, защото Лампа отново се е светнала.
Умиране
Съвсем е топло. Мам вече е станала. На Маса има нова кутия овесени ядки и четири банана, ура. Стария Ник явно е идвал през нощта. Скачам от Креватчо. Има и макарони, също и хотдог, и мандарини, и…
Мам не яде нищо, стои пред Скринчо и гледа Цвете. Три листа са паднали. Мам докосва стъблото на Цвете и…
— Не!
— Вече беше умряло.
— Ти го счупи.
Мам поклаща глава.
— Ако беше живо, щеше да се огъне, Джак. Мисля, че е от студа, накрал е Цвете да се втвърди отвътре.
16
Меки пухкави бонбони, първоначално използвани като лечебно средство при болно гърло. Името идва от английското название на растението бяла ружа, което някога влизало в състава им — бел.ред.