Фантом

— Именно. Сигурно е част от опознаването на града, помислих си. Но и се изплаших. Баща му… знаеш.

Хари кимна. Бащата на Олег беше руснак, издънка на богат аристократичен род. Алкохол, гневни изблици, депресии. Справка — романите на Достоевски.

— Олег често се усамотяваше в стаята си да слуша музика. Тежки, потискащи парчета. Сещаш се за кои групи говоря…

Хари пак кимна.

— Пускаше си и твои дискове. Франк Запа, Майлс Дейвис, „Supergrass“, Нийл Йънг, „Supersilent“…

Имената се сипеха подозрително естествено от устата ѝ. Хари предположи, че самата тя ги слуша тайно.

— Един ден, докато чистех с прахосмукачката, открих в стаята му две хапчета с усмивки.

— Екстази?

Този път кимна тя.

— След два месеца си намерих работа в Главната прокуратура и се върнахме в Осло.

— В спокойния, безметежен град Осло.

— Олег се нуждаеше да смени обстановката — сви рамене Ракел. — Да се откъсне от неподходящата среда. И се получи. Никога не е бил много общителен, но поднови срещите със старите си приятели, справяше се добре в училище и изведнъж… — гласът ѝ се разтрепери и тя млъкна.

Хари я изчака да се посъвземе. Ракел отпи от кафето и събра сили.

— Не се прибираше дни наред. Не знаех какво да сторя. Правеше каквото си иска. Обаждах се в полицията, потърсих съдействие от социалната служба, от разни психолози. Олег не беше пълнолетен, но те ми обясниха, че докато не се появят доказателства за употреба на наркотици или за престъпление, не могат да предприемат нищо. Чувствах се напълно безпомощна. Аз! Която винаги съм твърдяла, че проблемът не е в децата, а в родителите. Винаги съм имала готово решение за родители на младежи, подхлъзнали се по лошия път. Не се опитвай да загърбиш проблема и да си затвориш очите. Действай!

Хари погледна ръката ѝ, отпусната до неговата върху масата. Деликатните пръсти, фините вени, преплитащи се под бледата ѝ кожа, обикновено почерняла от слънцето през есента. Устоя на желанието да я обгърне с дланта си. Нещо му пречеше. Олег. Ракел въздъхна:

— Няколко вечери подред слизах в центъра да го търся. Накрая го намерих някъде по улица „Толбю“. Зарадва ми се. Чувствал се щастлив. Намерил си работа, живеел в апартамент с приятели. Нуждаел се от свобода. Не искал да го притискам с въпроси. Това бил неговият вариант на традиционната околосветска обиколка, която предприемали повечето младежи от Холменколен след гимназията. Околосветско пътешествие в центъра на Осло.

— С какво беше облечен?

— Защо питаш?

— Няма значение. Продължавай.