Фантом

Всъщност стана съвсем случайно. Бях взел пари назаем от една жена, у която бях спал. И така, слизайки до Централната гара, попитах Туту дали му се намира „лед“. Туту го играеше маша на Один, тартора на бандата „Лос Лобос“ от Алнабрю, и малко заекваше. Сдобил се с прозвището, след като Один го накарал да изпере един куфар мангизи от наркотици. За целта го изпратил в букмейкърски пункт в Италия, за да заложи парите на футболен мач, който освен това бил предварително уреден, и Один знаел резултата. Отборът домакин трябвало да спечели с 2 — 0. Один инструктирал Туту как да каже „two nil“, но от нерви Туту така започнал да пелтечи на гишето, че букмейкърът чул само „ту-ту“ и го попълнил във фиша: два на два. Десет минути преди края на мача домакините водели с два гола преднина и всички били спокойни. С изключение на Туту, който тъкмо забелязал какво пише на разписката му: че е заложил цялата сума на равен мач. Знаел, че Один ще му пръсне коляното. Това е неговият начин да вразумява хората си. Тук идва ред на втория повратен момент. На резервната скамейка на домакините седял наскоро купен полски нападател. Понеже се справял с италианския колкото Туту — с английския, полякът единствен не разбрал, че мачът е предварително уговорен. И когато треньорът го пуснал в игра, нашият човек направил онова, за което му плащали: отбелязал. И то не един, а два гола. Туту спасил кожата. Още същата вечер кацнал в Осло и веднага отишъл при Один да му се похвали. Уви, след неочакваната сполука късметът му изневерил. Туту проявил неблагоразумието да започне с лошите новини как сгафил и заложил парите на друг резултат. От припряност така запелтечил, че Один изгубил търпение, извадил револвера от чекмеджето и — повратен момент номер три — прострелял Туту в коляното, преди онзи да стигне до щастливата развръзка.

Така де. Та през онзи, въпросния, ден в Осло Туту ми каза, че н-н-няма да намеря л-л-лесно „лед“, и ще трябва да се задоволя с п-п-прах. И едното, и другото все е метамфетамин, ама аз не исках прахообразен, а кварц. Красивите бели кристали ти отвяват главата, а този жълтеникав, смрадлив прах, който ти пробутват в Осло, е примесен с бакпулвер, пудра захар, аспирин, витамин B12 и какво ли още не. А за „дрОгарите“ с по-изтънчено небце — със стрити болкоуспокояващи с вкуса на спийд. В крайна сметка купих каквото се предлагаше, а Туту ми направи отстъпка за количество. Останаха ми и пари за малко амфетки. И понеже амфетаминът си е направо здравословна храна в сравнение с метамфетамина, само дето действа малко по-бавно, изсмърках спийда, а метамфетамина смесих с още бакпулвер, продадох го на „Плата“ и ударих кьоравото.