Фантом

— Какво ще кажеш да се поразходим, докато още има слънце? — предложи с усмивка Ракел.

— Дадено — Хари също ѝ се усмихна.

Тръгнаха по криволичещия път към хребета на възвишението. Последните слънчеви лъчи обагряха листата на дърветата на изток в огненочервено, а водата във фиорда блестеше като разтопен метал. Ала именно построеното от човешка ръка в града под нозете им омагьосваше неизменно Хари. Къщите, парковете, пътищата, крановете, корабите на пристанището. Вече се появяваха светлини. Напред-назад сновяха автомобили и влакове. Опияняваше го съвкупността от човешките творения. Вълнуваше го въпросът, който само човек, разполагащ с достатъчно време да спре и да се вгледа в забързаните мравки, може да си зададе: защо?

— Сънувам, че съм свободна и спокойна — довери му Ракел. — А ти?

— Че се намирам в тесен коридор и ме затрупва лавина — сви рамене Хари.

— Уф…

— Известна ти е моята клаустрофобия.

— Често сънуваме страховете и желанията си. Лавината те заличава, погребва те, но, от друга страна, ти дава сигурност, защита, нали?

Хари зарови още по-дълбоко ръце в джобовете си.

— Преди три години ме затрупа лавина. Съвсем обяснимо е защо сънувам такива кошмари.

— И не се отърва от призраците, въпреки че се премести чак в Хонконг?

— Напротив, отървах се. Разстоянието разреди посещенията им.

— Нима?

— Да. Напълно възможно е човек да се пребори с травмиращите спомени, Ракел. За да победиш призраците, трябва да намериш смелост да се изправиш срещу тях и да ги гледаш, докато не осъзнаеш, че не са нищо повече от призраци. Мъртви, безсилни призраци.

— Да те питам… — интонацията на Ракел издаваше намерението ѝ да смени темата — … има ли жена в живота ти?

Зададе въпроса съвсем непринудено. Чак го изуми.

— Има.

— Разкажи ми.

Беше си сложила слънчевите очила и Хари се затрудняваше да определи каква част от истината иска да чуе. Реши в замяна да ѝ поиска аналогична информация. Ако, разбира се, сам не предпочете да я прекъсне.

— Беше китайка.

— Беше? Мъртва ли е? — закачливо се усмихна Ракел.

Хари установи, че новината за друга жена не я подразни. Би му се искало да прояви поне малко ревност.

— Бизнес дама от Шанхай. Поддържа своя гуанкси — мрежа от полезни контакти. Обгрижва и своя супербогат съпруг, вече старец. А — при удобен случай — и мен.

— С други думи, възползваш се от закрилническия ѝ инстинкт?

— Де да беше така.

— А как е?

— Тя иска изцяло да диктува къде и кога. И как. Харесва…

— Достатъчно! — спря го Ракел.

— Както ти е известно, винаги съм си падал по жени, които знаят какво искат.

— Казах: достатъчно!