Джинджифиловата къща
- Автор: Герхардсен Карин
- Серия: Hammarby #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-443-7
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джинджифиловата къща». Краткое содержание книги:
Ингрид Олсън се прибира от болницата и заварва мъж в кухнята си. За първи път вижда натрапника, но той не представлява опасност — защото е мъртъв. Криминалният следовател Кони Хьоберг приема обаждането. Екипът му идентифицира трупа, който се оказва семеен мъж на средна възраст. Но какво е търсил в дома на Ингрид? И кой го е пребил до смърт? Без заподозрян и без мотив, екипът на Хьоберг е в задънена улица, докато не свързват случая с друго — на пръв поглед случайно — убийство. И не разбират, че са изправени пред сериен убиец с ужасяваща вендета…
„Джинджифиловата къща“ е първата книга от поредицата „Хамарби“ за инспектор Кони Хьоберг и неговия екип. Сюжетът се развива със светкавично темпо и пристрастява. Книга, която се чете наведнъж.
— Да отидем да хапнем нещо — предложи Хокан. — Не съм закусвал.
— И аз — призна Петра.
Отправиха се към ресторанта на гарата.
— Любопитно ми е за какво става дума — не се стърпя той, щом се настаниха на маса до прозореца с изглед към улицата.
Петра си поръча сандвич с наденичка от дроб и бутилка газирана минерална вода; Хокан взе същото, но и чаша кафе. Петра настоя да плати за закуската и накрая успя, макар да срещна известна съпротива.
— Нося някои неща. Бих искала да ги погледнеш — подхвана тя. — Не е официално изследване. Само държа анализът да бъде извършен по всички правила.
— Боже, за работа на частен детектив ли говорим?
— Не бих казала.
— Гаджето ти да няма тайна връзка?
— Де да беше така просто — въздъхна Петра. — Не, не става въпрос за нещо нередно. Поне на пръв поглед.
— Какво точно носиш?
— Като начало — две бутилки от бира, които искам да провериш за пръстови отпечатъци.
— С удоволствие ще го направя, но трябваше ли да идваш чак до Линшопинг? Имате собствена лаборатория за такива неща.
— Знам — отвърна Петра. — Но има още.
— Казвай.
— Нося кръв и урина. Искам да ги изследваш за следи от алкохол и дрога. Нося и сперма, на която искам да направиш ДНК анализ.
Петра погледна Хокан Карлберг със смутена усмивка. Съзнаваше за колко голяма услуга го моли.
— Шегуваш ли се? — попита сериозно той. — Целта ти е да не мине по официалните канали, а? Знаеш ли колко струва един ДНК анализ?
— Да — отвърна Петра, която нямаше представа, но допускаше, че е много скъпо.
— Защо да правим ДНК анализ, като нямаме с какво да го сравним? Искаш да си окачиш красива диаграма на стената или какво?
— Знам на кого е ДНК-то. Когато го арестуваме, ще има с какво да го сравним.
— Защо ще правим ДНК анализ тогава? Нека започне разследването. Предполагам, че ще арестувате собственика на спермената проба.
— Рано или късно. Ще се погрижа.
— А защо тогава вече не тече разследване? Трябва да ми обясниш какво си намислила, иначе губя интерес към задачата.
Петра въздъхна дълбоко и няколко минути дъвка мълчаливо. Главата отново започна да я боли и тя изпи половината минерална вода наведнъж. Хокан също се хранеше; и поглеждаше ту нея, ту онова, което се случва отвън, а то не беше кой знае колко.
— Хайде, Петра — подкани я той накрая. — Разкажи ми. Дори да реша да не ти помогна, на никого няма да кажа. Кълна ти се. Освен може би на Елена. И на Анна…
Говореше за нейните братовчедки. Петра го изгледа ужасено. Той се усмихна и се изсмя гръмогласно.
— Ще си държа устата затворена — обеща, станал отново сериозен. — Май се досещам какво се е случило.
Пресегна се и постави ръце върху нейните.
— Изнасилиха ли те? — попита предпазливо.
Петра усети, че е на път да се разплаче, и отпи малко минерална вода, за да се съвземе. Също като при дежурната лекарка сутринта изпитваше облекчение да срещне малко разбиране.
— Не знам — отвърна тя откровено. — Но имам чувството, че май това се случи.
А после разказа всичко. Хокан Карлберг я слушаше внимателно, като от време на време я прекъсваше, за да зададе някой въпрос или да уточни нещо.
— Как се чувстваш сега? — попита той, когато тя млъкна. — Става въпрос физически. Психически ми изглеждаш в отлична форма, а и си се захванала с частно разследване и други вълнуващи неща.
Шеговитият му тон разсея тягостната атмосфера на масата и Петра се усмихна за пръв път от много часове.
— Главата ме цепи, коремът и дупето ме болят и лесно губя контрол. Но сега вече съм по-добре. Сутринта зрението ми бе замъглено, но и това премина.
След като му обясни всичко, разговорът вървеше много по-лесно. Цялата случка бе сведена до описание на отминало нещо — вече е зад гърба и може да бъде разглеждано от дистанция и клинично. Надяваше се и в бъдеще да е така.
— А защо не съобщиш на полицията? — поинтересува се Хокан.
— Аз съм полицията, по дяволите!
— Разбираш какво те питам.
— Би ли искал колеги да те разследват? Да ти анализират спермата, кръвта, отпечатъците…
Петра долавяше колко глупаво прозвуча коментарът й, а Хокан я слушаше развеселено, докато тя изброяваше надвисналите опасности.