Джинджифиловата къща
- Автор: Герхардсен Карин
- Серия: Hammarby #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-443-7
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джинджифиловата къща». Краткое содержание книги:
Ингрид Олсън се прибира от болницата и заварва мъж в кухнята си. За първи път вижда натрапника, но той не представлява опасност — защото е мъртъв. Криминалният следовател Кони Хьоберг приема обаждането. Екипът му идентифицира трупа, който се оказва семеен мъж на средна възраст. Но какво е търсил в дома на Ингрид? И кой го е пребил до смърт? Без заподозрян и без мотив, екипът на Хьоберг е в задънена улица, докато не свързват случая с друго — на пръв поглед случайно — убийство. И не разбират, че са изправени пред сериен убиец с ужасяваща вендета…
„Джинджифиловата къща“ е първата книга от поредицата „Хамарби“ за инспектор Кони Хьоберг и неговия екип. Сюжетът се развива със светкавично темпо и пристрастява. Книга, която се чете наведнъж.
Щастливото гласче на шестгодишно дете прекъсна разсъжденията му.
— Татко, щеше да ми покажеш „ч.л.“ — напомни му Сара.
— Вярно.
Извади дозаторните лъжички от едно чекмедже.
— Тази е „ч.л.“ — обясни той. — А тази „с.л.“, значи супена лъжица.
— Виж, татко, колко хубави ги правя — провикна се Мая и показа безформените питки, които точеше.
— Да, така е — насърчи я Хьоберг.
Симон режеше зелени чушки и чери домати на ситни парчета. Баща му сложи ръка на рамото му.
— Браво. Чудесно се справяш — похвали го Хьоберг.
— Знам — отвърна самоуверено осемгодишният готвач.
Чу се отварянето на входната врата и гласът на Оса в антрето. Мая остави точилката и хукна натам. Хьоберг я последва и радостно поздрави жена си, след което взе близнаците от количката и затвори входната врата. Постави едното момченце на пода и седна с другото в скута. По това време на годината имаше много дрехи за събличане.
— Ние приключихме с коледното пазаруване — обяви Хьоберг гордо.
Оса го погледна строго.
— Но още е едва ноември — промърмори тя.
— Да, точно така. Сега е най-добре да се направи, нали, Мая?
— Да, да, да — съгласи се Мая.
Остави съблечен син номер едно на пода и се погрижи за номер две.
— Как беше на рождения ден?
— Много приятно. Осем подивели деца тичаха навсякъде, а симпатичните родители пиеха кафе. Каролин ще си има братче.
— Вече знаят, така ли?
— Да. Момчетата са изтощени. Трябва да ги сложим да спят веднага. Няма нужда да ядат след всичко, с което се натъпкаха. Вие какви вкуснотии готвите?
— Мамо, Сара и аз правим тестени ленти с тапенада — обяви Мая. — Ела да видиш!
Всички се отправиха към кухнята и Оса си придаде подобаващо впечатлен вид от храната, която се приготвяше.
— Ще сложа близнаците да спят, докато приготвите вечерята — реши Оса.
Йонатан и Кристофър седяха до Симон, хленчеха умолително и сочеха към масата. Той даде на всеки по един чери домат и те моментално млъкнаха. С известно насочване Оса успя да ги вкара в банята, а Хьоберг приключи с беленето на картофите и сложи тенджера върху печката. Сглоби блендера и постави отмерените от Сара черни маслини, аншоа, каперси и зехтин. Прибави и счукания чесън. Смесиха всичко, докато се получи гладка черна паста, и момичетата започнаха да мажат с тапенадата приготвеното от Мая тесто. Хьоберг режеше ивички от тестото, момичетата го завъртаха на спирала и го поставяха в тавата, постлана с хартия за печене.
Междувременно Симон изплакна маринованата риба и я наряза на кубчета. Внимателно разбърка сместа от зеленчуци с рибата в купа, прибави малко кокосово мляко и необходимите подправки.
Всичко беше готово едновременно, но Симон сам измайстори салатата, докато Хьоберг и момичетата бяха отбор от трима, затова по негово мнение, той се бе справил най-добре. Това, разбира се, раздразни момичетата. Хьоберг му напомни, че той е мариновал рибата, следователно е участвал и в приготвянето на салатата. Симон се оттегли с възмутено изсумтяване и в кухнята се възцари мир.
След десет минути печене тестото стана достатъчно хрупкаво, а малките момчета бяха измити, сложени в леглата и заспали. След като будната част от семейството се събра около масата. Оса отвори бутилка бяло вино и голямо шише плодов сок. Чакаха само картофите да се сварят.
Децата шумно разказваха истории от училище, детската градина и площадката за игра. Хьоберг ги слушаше с наслада и се радваше на не толкова сложните страни на живота, с които рядко се сблъскваше в професията си.
Намазаните и изпечени с тапенада спирали пожънаха огромен успех, а Оса се смая от готварските умения на децата си. Сара и Мая така се натъпкаха с предястието, че дори и не помислиха за основното. Получиха разрешение да се оттеглят, за да гледат детска програма. Скоро и Симон изчезна. На масата останаха само възрастните.