Черепният трон

— Не обръщайте внимание на приказките им, малки братовчедки — каза тя. — Но все пак да отидем там. — Тя ги хвана за ръцете и нежно ги изправи на крака, след което ги подтикна към другия фонтан, хвърляйки пълен с ненавист поглед към Аманвах. — По-малък фонтан и смехът на няколко момичета са малка цена, която ще платим за нашия един час почивка.

— Не „момичета“ — каза Аманвах, като я сграбчи за ръката. — Ний’дама’тинги. По-висши от вас. Нещо, което е най-добре да научиш.

— Защо се държиш така? — попита Ашия. — Ние сме братовчедки. От една кръв сме. Кръвта на Избавителя.

Аманвах сграбчи Ашия за рамото и я подсече с крак. Ашия политна назад към братовчедките си и трите паднаха с плясък във водата.

— Вие сте едно нищо — каза Аманвах, когато трите се изправиха с пръхтене във водата. — Избавителят каза думата си, като ви изпрати тук в черно. Вие сте деца на неговите безполезни сестри дал’тинги и сте подходящи само за раждането на вълци, които да тичат в Лабиринта. Кръвта ви не е свещена и не сте ми братовчедки.

Ашия почувства как спокойствието ѝ се изпарява. Беше с две години по-голяма от Аманвах, по-едра и по-силна и нямаше да позволи на по-малката си братовчедка да я тормози.

Тя удари с длан по водата и засипа с пръски Аманвах, която инстинктивно вдигна ръка, за да предпази лицето си. Бърза като оса, Ашия се стрелна напред и ѝ нанесе удар с изпънатите си стегнати пръсти право в точката на рамото, където се намираше татуировката на Енкидо. Мястото, на което тя и братовчедките ѝ имаха синини.

Аманвах изпищя и падна по гръб във водата. Останалите момичета застинаха по местата си; никоя от тях не знаеше как да реагира.

Аманвах гледаше с разширени очи безжизнената си и безчувствена ръка. След това се намръщи и започна да разтърква мястото, докато вкочанеността не изчезна. После размърда предпазливо ръката си и тя реагира, макар и бавно.

— Значи, Енкидо вече е успял да те научи на нещо от шарусахк — каза Аманвах, след което се изправи във водата и зае същата поза, която Енкидо бе демонстрирал предишния ден. Усмихваше се. — Хайде, тогава. Покажи ми какво си научила.

Ашия вече знаеше какво я очаква, затова се стегна. Щом един шарум може да го изтърпи, значи, и аз мога.

Мисълта леко я успокои, но не направи нищо, за да я защити от болката, когато Аманвах започна да я бие. Тя избягваше всички удари на Ашия, а нейните бяха бързи и точни и улучваха точките, които причиняваха най-голяма болка. Когато се измори да си играе, тя с лекота притисна момичето към дъното на басейна и изви ръката ѝ толкова силно назад, че Ашия се уплаши да не я счупи. Опита да задържи главата си над водата и за голям свой срам осъзна, че ако по-малкото момиче иска да я удави, тя по никакъв начин не би могла да му попречи.

Но Аманвах се задоволи с болката и продължи да извива ръката ѝ назад, докато Ашия не изкрещя с дрезгав глас.

Най-после Аманвах я пусна с плясък във водата и посочи към малкия фонтан, като оглеждаше и трите си братовчедки.