Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Ашия можеше да натисне Аманвах под водата с такава лекота, както Джайя се беше справила със Селте, но тя искаше боят да продължи по-дълго, както бе направила Аманвах във втория им ден в двореца.
Две кокалчета в подмишницата и Аманвах зави от болка. Удар в гърлото пресекна гласа ѝ, очите ѝ се опулиха и дъхът ѝ секна. Втори удар с основата на дланта в челото на Аманвах я зашемети, а силата му я събори по гръб във водата.
Ашия можеше да продължи побоя, но се въздържа. Аманвах се надигна на колене, изкашляйки погълнатата вода.
— Ако се махнете веднага от тук, няма да кажа на дама’тингите, че освен всичко останало сте и глупачки.
Останалите момичета затаиха дъх, докато Аманвах бавно се изправяше на крака. Погледът ѝ обещаваше смърт, но освен това подсказа на Ашия къде да очаква следващия ѝ удар.
Очите издават всичко — бяха казали пръстите на Енкидо.
Ашия стоеше спокойно и дишаше равномерно, свалила гарда си в очакване на атаката.
Този път Аманвах беше по-предпазлива и използваше финтове, за да я заблуди. Но неуспешно. Ашия предвиждаше движенията ѝ още преди Аманвах да ги направи, блокираше ударите ѝ, без да отвръща, просто за да покаже колко лесно може да се справи с нея.
Застанала твърдо до бедрата във водата, Ашия блокираше и избягваше ударите само с горната част на тялото си, но Аманвах се нуждаеше от краката си. Това я забавяше и скоро тя започна да се задъхва.
Ашия поклати глава.
— Твоите Оброчени са слаби, братовчедке. Този урок е закъснял.
Аманвах я погледна с открита омраза. Ашия продължи да стои спокойно, но устните ѝ се разтеглиха в усмивка дори само за да вбеси братовчедка си още повече. Вече знаеше какво планира Аманвах, макар да ѝ се искаше да вярва, че момичето не е толкова глупаво, че да го направи.
Но в отчаянието си Аманвах клъвна примамката и направи няколко финта, преди да се опита да я ритне.
Краката ѝ вече бяха изморени и потопени във водата, затова опитът ѝ беше повече от жалък. Аманвах разчиташе на изненадата, но дори това не бе достатъчно. Ашия я улови за глезена и рязко вдигна крака ѝ нагоре.
— Онзи, който прояви глупостта да рита във вода, не заслужава да използва, краката си.
Тя заби стегнатите си пръсти в една определена точка в бедрото на Аманвах. Аманвах изкрещя от болка и кракът ѝ омекна в ръцете на момичето.
Ашия с лекота я завъртя, докато падаше назад, след което я натисна под водата.
Джайя се опита да се намеси, но Шанвах безмълвно пристъпи напред и ѝ нанесе два бързи удара, като подсече краката ѝ. Момичето падна във водата и запляска с ръце, като се опитваше да задържи главата си над повърхността. Селте можеше да се намеси и да ѝ помогне, но заедно с останалите ний’дама’тинги просто стояха като замръзнали на местата си. Сиквах, Мича и Джарвах застанаха до Шанвах и блокираха достъпа до биещите се.
В началото Аманвах се бореше и се опитваше да се измъкне, но после утихна. Ашия очакваше да плесне по водата с ръка в знак, че се предава, но за нейна чест, момичето не го направи. Знаеше, че е дъщеря на Избавителя и дори Ашия нямаше да се осмели да я убие пред всички.
Ашия дръпна главата ѝ над водата, като ѝ позволи да си поеме дъх.
— Шарумската кръв на Избавителя. Кажи го!
Момичето я изгледа гневно и се изплю в лицето ѝ.
Ашия не ѝ позволи отново да си поеме дъх и направо я натисна под водата, като изви болезнено ръката ѝ зад гърба.
— Шарумска кръв — каза тя, когато отново я извади на повърхността. — Сестри по копие на Еверам. Кажи го!
Аманвах яростно тръсна глава, докато се бореше и се опитваше да си поеме дъх, но Ашия отново я натисна надолу.
Този път я задържа по-дълго под водата. Мускулите на Аманвах се напрегнаха за последен път, преди да изгуби съзнание. Когато Ашия усети отпускането на тялото ѝ, тя издърпа Аманвах на повърхността за трети път и се наведе към нея.
— В банята няма хора магия, братовчедке. Няма дама’тинги, нито Енкидо. Има само шарусахк. Ако поискаш, можем да правим това всеки ден.
Очите на Аманвах пламтяха със студена ярост, но в тях се забелязваха и страх, и примирение.
— Шарумска кръв на Избавителя, сестри по копие на Еверам — съгласи се тя. — Братовчедке.
Ашия кимна.
— Признание, което нямаше да ти струва нищо, когато се бях обърнала приятелски към теб. — Тя пусна Аманвах, отстъпи назад и посочи с пръст. — Мисля, че от сега нататък Оброчените ще използват малките фонтани, където водата е по-хладка. Сестрите по копие на Еверам получават по-големия.