Танц с огледала
- Автор: Далглиш Дейвид
- Серия: Танцът на сянката #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-58-5
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танц с огледала». Краткое содержание книги:
Сред заплахата от зараждаща се война се преплитат множество интереси. Мнозина в крайморския Ейнджълпорт не са доволни от прекаления възход на търговците. Един от недоволните е и самият Лори Кинън. Друг е имитатор, вдъхновяващ се от примера на Хаерн, но преследващ неизвестна цел. Последвалите убийства принуждават Стражителя от Велдарен да напусне родния си град, за да търси отговори. А все по-силно измъчващите го съмнения тръгват заедно с него...
— Добре ли си? — попита Алиса.
— Не — каза Зуса и се засмя. Не се сещаше какво друго да каже.
— Цялата си подгизнала — намръщи се другата жена. Ръката й се допря до челото на безликата. — И имаш треска. Стани. Ще ти помогна да се съблечеш.
Зуса се чувстваше като болно дете, докато присядаше на ръба на леглото. Алиса размота ивиците плат и й помогна да навлече непретенциозна бяла рокля. Допирът на сух плат се оказа изключително приятно усещане. Безликата побърза да се възползва от разрешението отново да се отпусне в леглото.
— Намерих — кимна тя към кесийката, захвърлена на пода. — Намерих виолетов лист.
Без да поглежда, Алиса прибра кесията в джоба на роклята си.
— Сега си почини. Ще ми разкажеш, когато се почувстваш по-добре.
Тялото на Зуса все още потръпваше на моменти. Тя въздъхна дълбоко, отпусна глава върху възглавницата и опита да се отпусне.
— Почакай — промълви безликата. Алиса точно се канеше да излезе. — Къде е Хаерн?
Лейди Гемкрофт се намръщи и извърна поглед.
— Когато си починеш — отново изтъкна тя и затвори вратата след себе си.
Неспокойствието на Хаерн нарастваше. Пред него тичаше неговият тъмен близнак, човекът, когото бе дошъл да убие. Същото бе казал и на лорд Инграм. Тогава защо държеше мечовете си прибрани? Защо тичаше подире му, наместо да атакува?
— Изоставаш — извика другият и погледна назад. Макар че двамата не бяха спирали да тичат, той не изглеждаше задъхан и продължаваше да се усмихва.
Предизвикан, Стражителя увеличи скоростта си. Трябваше да нападне, знаеше, че трябва да го стори, но имаше две неща, които не му позволяваха. Защо другият му бе помогнал да се спаси? И защо му бе изпратил предизвикателство отвъд половин кралство? Трябваха му отговори. Бе очаквал да ги получи с помощта на метал, но пък ако Привидението склонеше да разговаря…
Двамата приближаваха пристанището. Тук постройките бяха разположени по-близо една до друга. Привидението скочи към покрива на една и без да забавя напредъка си за миг, се вкопчи за ръба и се издърпа.
Хаерн повтори изпълнението. Искаше му се да разполага с подвижността на Зуса. При нея изглеждаше, че неизбежното политане обратно към земята е въпрос на избор. Двамата продължиха да тичат, този път сред покривите. Почти всички от последните се отличаваха със съвсем лек наклон към океана.
Когато достигнаха кръстопът, отвъд който започваше пристанищната част, непознатият спря.
— Ти дойде — каза той, усмихнат широко.
Хаерн кимна, докато си поемаше дъх. Постара се да прикрие задъхаността от гласа си, като изрече бавно:
— Нима имах избор?
Привидението се засмя.
— Винаги има избор. Не е ли това същината на човека? Би могъл да не ми обърнеш внимание и да си останеш във Велдарен. Наместо това ти дойде тук. Защо?
— Ти убиваш невинни, за да ми изпратиш послание. Не можех да допусна това да продължи.
— Невинни? — Другият отново прихна. — Какво знаеш за този град, Стражителю? Нищо. Не знаеш нищо. Именно това исках да ти покажа. Велдарен е храм с невинни младенци, сравнен с това място.
Той посочи към улицата под себе си. Предпазливо, Хаерн се приближи до ръба и надникна. Четирима се бяха събрали в уличката; върху лицата на всички тях бе татуиран меч. В краката им лежеше мъртвец, когото те преджобваха. Стражителя изтегли оръжията си, побеснял.
— И това са хората, които отговарят за сигурността на града? — невярващо попита той.
— Инграм наема всеки въоръжен негодник да работи за него. Някога те са били пирати, наемници и крадци; сега те защитават невинните. Това да ти напомня на някого?
Сърцето на Хаерн се сви.
— Ти също не знаеш нищо за мен, Привидение. Аз не проливам невинна кръв.
— Така ли смяташ? В такъв случай същото се отнася за мен. Какво знаеш за същинската дейност на Трифектата? Ами ако попитам за Търговските лордове? Ти си напълно сляп, Стражителю. Сляп и глух. Трябва да призная, че таях далеч по-големи надежди. — Той кимна към пазачите на улицата. — Върви. Те са ограбили и убили човек. Дай им заслуженото.