Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Сигурна ли си? — попита Нези.
— Остави ме и дори не се сбогува. Нези, защо е заминал без мен? Какво лошо съм сторила? — питаше умолително Айла.
— Мислиш ли, че си сторила нещо лошо?
Айла спря да плаче и се намръщи.
— Вчера той искаше да говори с мен, а аз му отказах.
— Защо?
— Защото…, защото той не ме иска. През цялата зима, когато аз толкова много го обичах и исках да бъда с него, той не ме искаше. Дори не разговаряше с мен.
— И когато накрая е поискал да говори с теб, ти не си искала да говориш с него. Понякога се случват и такива неща — каза Нези.
— Нези, но аз искам да говоря с него. Дори и да не ме обича, искам да бъда с него. Но той вече си е заминал. Просто е станал и си е тръгнал. Не може да го няма! Не може да е отишъл… далеч…
Нези я погледна и почти се усмихна.
— Колко ли далеч може да стигне той, Нези? Пеша? Аз мога да ходя бързо, може би ще успея да го настигна. Може би трябва да го последвам и да видя за какво е искал да говори с мен. О, Нези, аз трябва да съм с него. Обичам го.
— Ами тогава последвай го, мило дете. Щом като го обичаш, щом като го искаш, върви да го догониш. Кажи му какво чувстваш. Поне му дай възможност да ти каже това, което е искал да знаеш.
— Права си! — Айла избърса сълзите с опакото на ръката си и се опита да мисли трезво. — Точно така трябва да направя. И ще го направя. Веднага! — каза тя и се затича надолу по пътеката, преди Нези да успее да каже нещо.
Пробяга по каменния брод на реката и навлезе в ливадата. Тогава се спря. Не знаеше в каква посока да продължи, трябваше да потърси следите му, а така щеше да и е нужна цяла вечност, за да го догони.
Внезапно Нези чу две пронизителни изсвирвания. Усмихна се, когато покрай нея профуча вълкът, последван от Уини с присвити уши. Зад тях беше Рейсър. Загледа се надолу по склона и видя как вълкът подскача към младата жена. Когато той я приближи, Айла му даде знак и каза:
— Намери Джондалар, Вълчо. Намери Джондалар! Вълкът започна да души земята и въздушните потоци и когато хвана следата, Айла забеляза леко отъпканата трева и счупените клонки. Скочи на гърба на Уини и последва вълка. Едва след като се впусна в езда, в главата и нахлуха въпросите. „Какво ще му кажа? Как бих могла да му напомня, че е обещал да ме вземе със себе си? Ами ако не иска да ме изслуша? Ами ако не ме иска?“
Падналият дъжд беше измил вулканичната пепел от дърветата и листата, но Джондалар крачеше през ливади и гори, без да забелязва красотата на този рядък летен ден. Не знаеше накъде точно върви, просто следваше реката, но с всяка крачка мислите му ставаха все по-мрачни.
„Защо тръгвам без нея? Защо пътувам сам? Дали не трябва да се върна и да я помоля да дойде с мен? Но тя не иска да дойде с теб. Тя е Мамутои. Това е нейният народ. Тя избра Ранек, а не теб, Джондалар — каза си той. — Да, тя избра Ранек, но ти даде ли и възможност за избор?“ Спря. Какво беше казал Мамут? Нещо за избор? „Не можеш да направиш избор, когато такъв не съществува.“ Какво искаше да каже той?
Джондалар поклати отчаяно глава и изведнъж разбра, че е проумял думите му. „Никога не и дадох възможност да избере. Айла не е избрала Ранек, поне не в началото. Може би е имала възможност за избор в нощта на осиновяването… и дали наистина е било така? Тя е била отгледана в Клана. Никой не и е казвал, че има право на избор. И тогава аз я отблъснах. Защо не и дадох шанс, преди да замина? Защото тя не искаше да говори с теб.“
„Не, теб просто те беше страх, че няма да предпочете теб. Престани да се самозалъгваш. След всичкото това време, тя най-сетне реши да не говори с теб и ти просто се боеше, че тя няма да избере теб, ето, в това е работата, Джондалар. И ти не и даде шанс. Сега по-добре ли ти е?
Защо не се върнеш и и дадеш възможност да избере? Поне да и предложиш? Но какво ще и кажеш? Тя се приготвя за голямата церемония. Какво ще и предложиш? Какво можеш да и предложиш?.
Би могъл да предложиш да останеш. Дори да станеш съпартньор на Ранек. Би ли понесъл това? Би ли я споделил с Ранек? Ако единственият друг избор е изобщо да я нямаш, би ли останал тук да я делиш с друг?“
Джондалар застана неподвижно, затвори очи и се намръщи. Само ако това беше единственият му избор. Онова, което най-много искаше, беше да я заведе в своя дом, който да стане и неин. Мамутоите я бяха приели, Зеландониите по-негостоприемни ли бяха? Някои от тях, но може би не всички, а той не можеше да обещае.
Ранек има Лъвския бивак и много други връзки. „А ти дори не можеш да и предложиш собствения си народ и роднини. Не знаеш дали те ще приемат нея, а и теб. Нямаш нищо, което да предложиш, освен себе си.“