Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— За известно време ще трябва да стоиш настрана — каза, му той и се усмихна на Айла.
Тя заповяда на Вълчо да се дръпне и отговори на усмивката на Джондалар. Той седна на постелката и протегна ръка към нея. Тя се притисна към него, вече тръпнеща от възбуда, обзета от очакване и силно желание.
Той леко я целуна и обхвана с ръце гърдите и през тънката туника, радвайки се на познатите сочни закръглени форми. И тя си припомни ръцете му. Бързо свали туниката. Той я прегърна с двете си ръце и в следващия миг тя вече лежеше по гръб, а устните му бяха здраво впити в нейните. Ръката му започна да милва едната и гърда, намери зърното, топлите му влажни устни откриха другото. Тя започна да стене, когато всмукващите му движения предизвикаха чувствени вълни дълбоко в нея, в кътчето, което жадуваше за него. Милваше раменете и широкия му гръб, врата, косата му. Само за миг се изненада, че тя не е ситно къдрава. Но мисълта изчезна така бързо, както се бе появила.
Той я целуваше като търсеше езика и със своя. Тя отговори на целувката му като си припомни, че неговия допир не беше нито прекалено настоятелен, нито прекалено нетърпелив — правеше го с чувство, без да бърза, внимателно. Зарадва се на спомена и на подновената му реалност. Беше почти като първия път, отново го изучаваше и се спомняше колко добре я познава той. Колко ли нощи беше копняла за него?
Той усети топлината на устните и, после долови соления вкус на гърлото и. Тя почувства топли тръпки по челюстта си, после отстрани по шията. Той целуваше раменете и, леко ги хапеше и смучеше чувствителните места по тях, които познаваше. Неочаквано отново обхвана с устни зърното и. Тя ахна от внезапното силно усещане. После въздъхна и застена от удоволствие, докато той си играеше с двете зърна.
Тогава той седна, взря се в нея, после затвори очи, сякаш искаше да я запомни. Тя се усмихваше, когато той отново ги отвори.
— Обичам те, Джондалар, и толкова много те исках.
— О, Айла, аз умирах от копнеж по теб, а едва не те загубих. Как можах, след като те обичам толкова много?
Той отново започна да я целува, притискаше я, сякаш се боеше да не я загуби отново. Тя се вкопчи в него със същата жар. И изведнъж усетиха, че не могат да чакат повече. Той хвана гърдите и, после развърза колана и. Тя повдигна ханша си и събу късите си летни панталони, докато той развързваше своите, сваляше ризата си и измъкваше ботите си.
Прегърна я през кръста, сложи глава на корема и, после се намести между краката и и целуна окосмения и хълм. За миг спря, раздалечи краката и, после с две ръце го отвори и погледна тъмно розовите гънки, приличащи на меки, влажни венчелистчета. После като пчела се впи в тях. Тя извика и тялото и се изви към него, докато той проследяваше всяко венчелистче, всяка гънка, всяка свивка, прихващайки ги с устни, смучейки ги, дразнейки ги, обзет от опиянение, че и доставя Удоволствие, както му се бе искало безброй дни.
Това беше Айла. Неговата Айла. Това беше нейният меден вкус. Членът му беше така набъбнал, така копнеещ. Искаше да изчака, искаше това да продължи дълго, но самата тя не можеше да чака повече. Задиша учестено, завика името му. Грабна го, придърпа го към себе си и му помогна да проникне в нейната топла влажна дълбина.
Той изпусна дълбока въздишка, когато се плъзна в нея и остави твърдия си жезъл да прониква все по-дълбоко, докато тя го обгърна целия. Това беше Айла. Това беше жената за него, а той — мъжа за нея. В нея се потапяше целия. Той спря за миг, наслаждавайки се на всеобхватната и прегръдка. Така беше с нея и първия път, и всеки следващ. Как е могло да му мине през ума да я остави? Майката като че ли беше създала Айла специално за него, за да могат двамата да Я почитат пълноценно, за да могат да я удовлетворят с Удоволствията си, както Тя искаше от тях.
Той се отдръпна назад и усети как тя се устреми към него; той също се устреми към нея. Отново се отдръпна, носле напред и пак назад. И изведнъж усети приближаващата кулминация, чу нейните засилващи се стонове, още веднъж се отдръпнаха и притиснаха, вълната на прилива се извиси и стигна връхната си точка. Заля ги целите и те потръпнаха от силата на изживяната наслада.
Почивката беше част от Удоволствието. Приятно и бе да усеща тежестта му върху себе си. Той никога не тежеше много. Обикновено ставаше пръв, още преди тя да се е подготвила да го пусне. Тя усещаше миризмата си по него и това я караше да се усмихва, напомняйки и за току-що споделеното удоволствие! Никога не беше изпитвала такова чувство на хармония и завършеност, както сега, след като свършиха, а той още бе вътре в нея.