Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Изведнъж всички обърнаха поглед в посоката, от която долетя равномерно барабанене. Марут, барабанистът, беше отишъл в Музикалната землянка и донесъл оттам барабана от мамутски череп. Погребенията на Мамутоите обикновено се извършваха под музикален съпровод, но тоновете, които той произвеждаше сега, не бяха типичните за народа му ритми. Това бяха непознатите, странно завладяващи ритми на Клана, които Айла му беше показала. Тогава Манен, брадатият музикант, започна да свири на флейтата така, както тя бе свирила с уста. Музикалните тонове по необясним начин съвпадаха с движенията на жената, чийто обреден танц бе ефирен като самата музика. Айла почти бе завършила ритуала, но реши да го повтори в съпровод на типичните за Клана ритми. При второто изсвирване музикантите започнаха да импровизират. С умението и таланта си те превърнаха простите тонове в нещо друго, което не беше типично нито за Клана, нито за Мамутоите — беше някаква смесица и от двата вида ритми. „Идеален акомпанимент — помисли си Айла, — за погребението на момче, което бе смесица от двата народа“.
Айла направи едно последно повторение с музикантите и не разбра кога от очите и бликнаха сълзи, но виждаше, че не е единствена. Имаше много навлажнени очи, и то не само сред Лъвския бивак.
Когато завършваше третото повторение, един тежък тъмен облак, приближаващ от югоизток, започна да затуля слънцето. Беше сезона на гръмотевичните бури и някои хора потърсиха подслон. Но вместо водни капки, започна да се сипе лек прах, отначало съвсем прозрачен. Сетне дъждът от вулканичната пепел, получена при изригването в далечните планини, се усили.
Айла стоеше до надгробната могилка на Ридаг и усещаше как вулканичната пепел се просмуква в нея, влиза в косите и, пада по раменете и, полепва по ръцете, веждите, дори миглите и, превръщайки я в едноцветна светлосива фигура. Финият лек прах покри всичко — камъните на могилката, тревата, дори кафявата пръст на пътеката. Пънове и храсти добиха еднакъв сив оттенък. Пепелта покри и хората, застанали около гроба и според Айла те всички започнаха да изглеждат еднакви. Различията изчезваха пред лицето на такива страховити сили като движенията на земята и смъртта.
36
— Това нещо е ужасно! — оплака се Трони, докато изтърсваше покривка за легло на ръба на един овраг, при което се надигаше още пепел. — Дни наред я чистим, но тя е в храната, водата, дрехите, леглата. Прониква навсякъде и няма отърваване от нея.
— Това, от което имаме нужда, е един хубав дъжд — каза Диджи, изхвърляйки мръсната вода, с която бяха прали кожата за покрив на шатрата. — Или силна снежна буря. Това ще оправи нещата. Тази година с нетърпение ще очаквам зимата.
— Не се и съмнявам — рече Трони и като я стрелна с очи се усмихна многозначително, — но ми се струва, че е така, защото дотогава ще си се свързала с Бранаг и ще живееш с него.
Блажена усмивка преобрази лицето на Диджи, когато си помисли за очакващите я брачни ритуали.
— Не го отричам, Трони — отвърна тя.
— Вярно ли е, че в Огнището на Мамута се говорело за отлагане на Бракосъчетанието заради тази пепел? — попита Трони.
— Да, и на Обредите за въвеждане в Женственост, но всички са против. Знам, че на Лати не и се чака, също и на мен. Те най-сетне се съгласиха. Не искат да има повече дразги. Много хора смятат, че не са били прави по отношение на погребението на Ридаг — каза Диджи.
— Но някои бяха съгласни с тях — възрази Фрали, приближавайки с кошница пепел. Изпразни я в оврага. — Каквото и да бяха решили, все щеше да се намери някой, който да каже, че не са прави.
— Предполагам, че човек би трябвало да е живял с Ридаг, за да знае — допусна Трони.
— Не съм много сигурна — отвърна Диджи. — Той живя дълго време с нас, но аз не го възприемах съвсем като човек, докато не дойде Айла.
— Диджи, струва ми се, че тя не очаква Бракосъчетанието си с такова нетърпение като теб — каза Трони. — Дали и има нещо? Да е болна?
— Не вярвам — каза Диджи. — Защо?
— Не се държи както подобава. Подготвя се, за да се свърже с мъж, но изглежда не се радва. Получава много подаръци и какво ли не, но не изглежда щастлива. А би трябвало да е като теб. Винаги, когато някой произнесе, думата „свързване“, ти се усмихваш и на лицето ти се появява мечтателно изражение.
— Не всеки очаква свързването с партньора си по еднакъв начин — намеси се Фрали.
— Тя наистина беше много привързана към Ридаг — обади се Диджи. — И и е мъчно не по-малко отколкото на Нези. Ако Ридаг беше Мамутои, Бракосъчетанието сигурно щеше да бъде отложено.