Лебедова песен [bg]

— Добро утро на всички! — поздрави весело русокосият и в момента, в който проговори, Джош и Робин разбраха кой е. — Добре ли спахте?

— Беше студено — отвърна сопнато гигантът.

— Ще ти намерим печка на плантацията, Самбо. — Мъжът премести погледа си. — Брат Тимъти? Излез, моля те. — Той размаха подканящ пръст.

Брат Тимъти се сви в ъгъла и двамата войници влязоха, за да го изкарат. Джош смяташе да нападне единия от тях, но беше заплашен с дулото на един от автоматите и моментът отмина. Видя два паркирани наблизо джипа с работещи двигатели. В единия от тях имаше трима души: шофьор, полковник Маклин и един войник с автомат. В другия също имаше шофьор, въоръжен войник, една отпусната фигура с тежко палто и качулка… и Суон и Сестрата. Двете изглеждаха отслабнали и бледи.

— Суон! — провикна се Робин и пристъпи към отворената врата на камиона.

Момичето също го видя, стана от седалката и извика името му. Войникът я сграбчи за ръката и я дръпна да седне.

Единият от мъжете в камиона изблъска Робин назад. Младежът се спусна към него с изкривено от ярост лице, но онзи вдигна приклада на автомата си, за да му размаже физиономията. Джош сграбчи Робин и го задържа, докато буйстваше. Войникът се изплю на пода и когато слезе от камиона, затвори вратата и я заключи отново.

— Хей, копеле! — изкрещя Джош и надникна през една от тридесет и седемте дупки. — Хей! На теб говоря, скапаняко! — Осъзна, че отново използва стария си кечистки глас.

Приятел блъсна брат Тимъти към първия джип и се обърна като някаква кралска особа.

— За какво са ти Суон и Сестрата? Къде ги водиш? — попита гигантът.

— Всички отиваме в Уоруик Маунтин, за да се срещнем с Бог — отговори мъжът с аленото око. — Пътят не е подходящ за нещо по-тежко от джипове. Това задоволява ли старото ти негроидно любопитство?

— Те не ти трябват! Защо не ги оставиш тук?

Приятел се усмихна разсеяно и се приближи до камиона.

— О, прекалено са ценни. Може някоя изобретателна дърта лисица да реши, че силата им ще му бъде от полза и да ги отвлече, докато отсъстваме? Няма да стане. — Чудовището тръгна отново към джипа.

— Хей! Почакай! — провикна се Джош, но мъжът с аленото око вече сядаше на седалката до брат Тимъти. Двата джипа потеглиха и скоро се изгубиха от поглед.

— Сега какво ще правим? — попита Робин, който продължаваше да беснее. — Просто ще си седим тук ли?

Гигантът не му отговори. Мислеше си за нещо, което брат Тимъти беше казал:

— Малкото останало Добро трябва да умре със Злото. Налага се да умре, за да може светът да се прероди. Ти трябва да умреш. И ти. И аз. И дори Суон.

— Суон няма да се върне — каза бездушно Робин. — Нито Сестрата. Знаеш го, нали?

— Не, не го знам. — Ще се помоли на машината, която призовава небесните нокти, беше казал брат Тимъти. Пригответе се за сетния час.

— Обичам я, Джош — каза Робин и стисна силно ръката на гиганта. — Трябва да се измъкнем от тук! Трябва да спрем… онова, което е на път да се случи!