Мусаши

Око запретна полите на кимоното си и излезе. Под беззвездното планинско небе тя се забърза, облъхвана от черния вятър като някаква призрачна котка. Дългата й коса се вееше след нея.

Скришните места в планината бяха обитавани не само от птици и зверове. Докато обикаляше, Око се свърза с повече от двадесет мъже, всички от разбойническата дружина на Тоджи. Приучени на нощни нападения, те по-тихо от плаващи листа се понесоха към едно място точно пред хижата.

— Само един ли е?

— Самурай ли?

— Пари има ли?

Проведеният шепнешком разговор бе придружаван от обяснителни движения на ръцете и очите. Неколцина от мъжете, хванали мускети, кинжали и копия, каквито използват ловците на диви свине, заобиколиха задната стая. Около половината слязоха в долината, докато двама се спряха по средата на склона, точно под помещението.

Подът вътре бе покрит с тръстикови рогозки. Покрай едната стена имаше грижливо струпани на купчинки сушени билки и сбирка от хаванчета и други принадлежности, използвани за направа на лекарства. На Мусаши приятният мирис на билките се стори успокояващ — сякаш го приканваше да затвори очи и да заспи. Усети тялото си отпуснато и морно. Беше обаче премного предпазлив, за да се отдаде на сладостното изкушение.

Съзнаваше, че се готви нещо. Събирачите на билки в Мимасака никога нямаха подобни помещения за склад — техните винаги бяха разположени далеч от влагата и листака, където тя се събира. На мътната светлина на една малка лампа, оставена до възглавницата му, Мусаши различи и нещо друго, което го разтревожи. Около металните скоби, които придържаха стените на стаята, имаше множество дупки от гвоздеи. Забеляза също оголени места по дървото, които по-рано трябва да са били покрити от други дъски.

По устните му се появи лека усмивка, но не се и помръдна.

— Такедзо — извика тихо Око. — Спиш ли? — Тя внимателно плъзна шоджито настрана, пристъпи на пръсти към постелята и сложи до главата му един поднос. — Ще ти оставя малко вода — каза.

Той с нищо не издаде, че е буден.

— Всичко наред ли е? — прошепна й Тоджи, щом тя се върна в самата хижа.

— Здраво е заспал — отвърна тя и за да бъде по-ясна, сама затвори очи.

С доволен вид, Тоджи бързо излезе навън, отиде зад постройката и размаха един запален пушечен фитил, при което мъжете долу издърпаха подпорите изпод стаята и я пратиха с грохот долу в долината — с все стените, скелета, гредите на покрива и всичко останало.

С тържествуващ рев останалите наскачаха от своите скривалища и се спуснаха надолу към брега. Следващата стъпка щеше да е да измъкнат измежду дърветата трупа и вещите на жертвата. След това съвсем просто щеше да е да съберат парчетата и наново да сглобят стаята.

Разбойниците се метнаха в купа от дъски и пръти като нахвърлящи се на кокали кучета.

— Намерихте ли тялото? — попитаха останалите, които идваха отгоре.

— Не, не сме още.

— Трябва тук някъде да е.

— Може при падането да се е ударил в скала или нещо такова и да е отскочил настрана — извика дрезгаво Тоджи. — Огледайте навсякъде наоколо.