Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
— Боя се, че не мога да ви помогна — отвърна собственикът и после се обърна към другите: — Тоджи, вие или вашите приятели виждали ли сте някакъв по-възрастен мъж на път с едно момче?
След като си прошепнаха нещо, тримата мъже с общо кимване отвърнаха отрицателно.
Мусаши, заситен и загрят от топлата храна, взе да се тревожи за сметката. Заради присъствието на останалите се бе поколебал да обсъди отначало това със собственика, но нито за миг не му се стори, че проси нещо. Просто му се видя по-важно да се погрижи първо за стомаха си. Реши, ако съдържателят не поиска да приеме статуята, да му предложи своя кинжал.
— Съжалявам, че трябва да ви кажа това — започна Мусаши, — но нямам у себе си никакви пари. Но вижте, аз не ви моля да ме нахраните безплатно. Тук имам нещо, което мога да предложа като заплащане, ако го приемете.
Неочаквано дружелюбно стопанинът отвърна:
— Сигурен съм, че ще стане. Какво е?
— Една статуя на Канон.
— Истинска статуя ли?
— О, не е работа на някой известен майстор — просто нещо, което съм правил сам. Може да не струва даже колкото паничка с ориз, но вижте я все пак.
Щом се зае да развързва връвта на торбата си — същата, която носеше от години — тримата мъже оставиха пиенето и съсредоточиха вниманието си върху ръцете му. Освен статуята, торбата съдържаше само един чифт долни дрехи и принадлежности за писане. Щом изсипа съдържанието й, нещо с дрънчене падна на пода. Останалите си поеха шумно дъх — предметът, който лежеше в нозете на Мусаши, беше кесия за пари, от която се изсипаха няколко златни и сребърни монети. Самият Мусаши се втренчи, онемял от изумление.
„Откъде се е взело това?“
Останалите мъже проточиха шии, за да огледат съкровището.
Мусаши усети, че в торбата има още нещо и извади оттам едно писмо. То беше само от един ред, гласящ:
Това засега трябва да покрие разходите ви по пътя.