Плутоний за Исус

— Прав сте, от най-важното. Не знам дали ще ми повярвате или не, но макар и да съм търговски директор на фирма „Тонус“, всъщност аз съм най-малко запознат с онова, което са вършили под нейната „шапка“ Колбин и Тузик.

— Но всички документи са минавали през вашите ръце, нали така?

— Не съвсем. Моята работа е да осигурявам някак легалната сфера на фирмените интереси.

— И все пак не мога да повярвам, че не сте знаели нищо за сенчестия бизнес на ръководителите на „Тонус“.

Лисовски съкрушено кимна.

— Е, някои неща знаех…

— Какво например?

— Ето на, вече ме подлагате на разпит! Права беше жена ми, че сега аз ще отговарям за всички бакии!

— Май нещо не ви разбирам, Александър Андреевич, всъщност по каква работа дойдохте при мен? Засега ме интересува само убийството на вашите началници, а не дейността на „Тонус“. Ако имате да ми казвате нещо по този въпрос, ще говорим, в противен случай — извинявайте, но…

— Добре, явно започнах не откъдето трябва. Разбирате ли, аз се досещах, че Колбин е някакъв авторитет от престъпния свят, но не подозирах, че е чак толкова мащабна личност. Сега във връзка с неговото убийство се свиква извънредна среща на мафиотските босове…

— Е, това е нещо обикновено — реши да запълни възникналата пауза Турецки. — Гибелта на един признат бандит е доста основателна причина за такова съвещание.

— Моля ви, Александър Борисович, на никого не казвайте за какво сме говорили с вас. Дори само онова, което вече ви казах, ще бъде достатъчно на бандитите да ме осъдят на смърт.

— Преувеличавате. Вие още нищо не сте ми казали…

— Но ще ви кажа, затова ви предупреждавам. И така, от съображения за сигурност, понеже тука ври от ченгета, босовете са взели решение да проведат съвещанието в Москва.

— Кога и къде?

— Засега не знам. Но ето какъв ми е проблемът: те ме викат да присъствам, а аз нямам нищо общо с престъпния свят, разбирате ли?! Не само че не съм съден, но дори не съм нощувал нито веднъж в изтрезвител! И какво да правя на тая среща? Жив ще ме изядат!

— Хайде де! Откъде ви хрумна?

— Нали трябва да хвърлят върху някого вината за убийството! Ще ме попитат защо Колбин е отишъл във вилата на Тузик без охрана. Къде си зяпал, ще кажат. А Фрол не ме възприемаше като личност! Третираше ме като дребен заваркаджия, който се е присламчил към големия бизнес.

— Овладели сте специалната лексика, речникът ви е богат — усмихна се Турецки.

— Ами с какъвто се събереш…

— Струва ми се, че опасенията ви са напразни, Александър Андреевич. Бандитите все пак не са идиоти.

— Ще ми се да мисля така, но Секача каза друго.

— Секача ли? Кой е той?

— Един момък, който се представи за пълноправен наследник на Фрол Колбин и претендира за неговия престол.