Плутоний за Исус
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #11
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-023-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плутоний за Исус». Краткое содержание книги:
По заповед на Главна прокуратура вчера беше претърсен московският филиал на сектата „Пътят на истината“. Конфискувани са големи количества психотропни вещества, оръжие и ценности. До приключване на случая Независимая газета
… командировам капитан Марк Майер в разпореждане на отдела за борба с организираната престъпност. (Из секретна заповед)
— Значи, ако вдовицата не е наприказвала всичко това само от огорчение, трябва да очакваме, че някой ще вдигне тоя плутоний от завода, нали така, Саша?
— Напълно възможно е. И какво?
— Например: акуратно, без излишен шум, ще блокираме завода и ще контролираме всяко влизане и излизане, а там, знаеш, няма дупки в оградата. Заводът е под земята… Може и да подплашим крадците, но суровината ще си остане на мястото.
— Предлагаш да поставим кордони от милиция и войници? — попита Турецки със скептична усмивка.
— Не, това е несигурно…
При тези думи районният началник наведе глава.
Сергеев намигна на Турецки и продължи:
— Ще ни трябва твоята помощ, Саша…
— И с какво мога да помогна?
— Уреди да дойдат на учение тук спецчастите.
— А това възможно ли е?
— Да. Преди година-две бяха тук почти цял месец, тренираха обезвреждане на терористи в завода. Изглеждаше направо красиво, също като по филмите! Нека да дойдат и сега, в това кишаво време, за да си усъвършенстват похватите. А между другото — ще наблюдават кой влиза и излиза от завода и кой какво носи.
— М-да, идеята си я бива, интересна е, но навярно така няма да открием убийците.
— Зависи как ще се развият нещата. Ако хванем крадците, те ще ни насочат към убийците. Или пък току-виж си признаят, че именно те са извършили убийството. Веригата е една и съща.
— Е, макар и твърде заобиколен, този начин може би е единственият — съгласи се Турецки. — Какво ново има за пръстовите отпечатъци?
— Проверихме ги в компютъра и нищо. Явно са прелетни птици.
— А това какво показва? Или че ги е наел някой от местните, който иска да пипне големите пари от бизнеса, или че конкурентите на Генерала не са тукашни и ще бъдат принудени да влязат във връзка с някой местен, за да получат стоката. При всички случаи ще трябва да проверим кой от обкръжението на Генерала е най-подходящ за ролята на Юда.
Сергеев и началникът на районната милиция кимнаха, макар и не едновременно.
— Та чии кандидатури можем да номинираме?
— Може би най-напред трябва да набележим онези, които имат достъп до цеха — тихо се обади районният началник.
И за своя радост заслужи одобрението на московския гост.
— Напълно съм съгласен с вас. Значи кръгът значително се стеснява. И кого ще пишем в него?
— На първо място — заместник-директора Георгий Николаев.
— Така. А на второ?
— На второ — десетината служители, които по принцип държим под наблюдение.
— А във фирма „Тонус“ има ли някой, който да представлява интерес за нас?
— Освен Колбин — никой друг.
— Ами заместникът му, търговският директор?
— Лисовски ли? — попита Сергеев. — Ами, едва ли. Държат го там само за да има кой да обикаля данъчните служби и да урежда документацията по всички инстанции…
2.
Деликатно, но настойчиво почукване на вратата прекъсна разговора.
— Влезте! — обади се районният началник.
В кабинета надникна дежурният лейтенант.
— Другарю майор, един посетител моли да го приеме следователят от Москва. Казва, че е дошъл по делото за Колбин.
Майорът въпросително погледна Турецки. Той му кимна.
— Нека влезе.
Милиционерът излезе, а след миг вратата отново се отвори и на негово място се изправи високата и някак несъразмерна фигура на мъж, облечен елегантно и с вкус. Озовал се неочаквано пред трима служители на закона, той се пообърка и не съобрази веднага да каже едно общо „здравейте“.
Освен майора другите двама в кабинета бяха цивилни. Мъжът се опита да определи сам кой от двамата е московчанинът. И доста бързо се ориентира. Пристъпи към Турецки и с лек поклон се представи:
— Казвам се Лисовски, Александър Андреевич.
— Александър Борисович Турецки.
— Много ми е приятно — галантно отбеляза Лисовски и обръщайки се към двамата свидетели на състоялото се запознанство, любезно каза: — Моля да ме извините, господа, бих искал да поговоря на четири очи с Александър Борисович.
— Я виж ти! — измърмори Сергеев.
— Погрешно ме разбрахте — неочаквано се усмихна Лисовски. — Не ви предлагам да ни оставяте сами, а просто искам разрешение да ви отнема за известно време компанията на господин Турецки.