Чуждо тяло [bg]

— Нещо такова — призна си Нийл. — Всъщност не съм сигурен. Имам чувството, че тя ме държи на ръка разстояние. Излизаме от известно време и е чудесно. Никога не оставаме без тема за разговор, и тя се държи наистина открито с мен, казва ми неща, които не е казвала на никого другиго. Знам това със сигурност.

— Не сте ли спали заедно?

— Не, но не защото не сме опитвали. Пробвахме веднъж, но беше неловко. Някак странно. Можем да си говорим за най-съкровени неща, но веднага щом опитам да се приближа към нея — бум! Между нас се издига стена.

— Не звучи добре.

— Знам, но от друга страна тя е наистина умна и работи и учи здравата, и е страхотно да съм с нея. Никога не съм бил с такова момиче.

— Ако е тази, която си мисля, че е, наистина си я бива.

— Не мога да отрека. Хвана ми погледа още първия път, когато я зърнах, като студентка по медицина първи курс.

— Хей — каза Кларънс. — Това променя всичко. Доколкото мога да съдя, май обичаш тази жена.

— Да кажем, че просто съм заинтригуван от нея, но наистина трябва да я опозная по-добре.

— Замисляш ли се по въпроса дали да не я последваш в Индия? Това ли е въпросът, по който искаш мнението ми?

— Да. Ако знам нещо с абсолютна сигурност за нея, то е, че е твърдоглава. Взема решенията си мигновено и след това се държи за тях като куче за кокал. В момента ми е бясна и разбирам защо. Тя ми показа, че ми има доверие, като ме помоли да я придружа, а аз в известен смисъл потвърдих най-лошите й страхове, като й отказах. Ако не отида там, трябва да се сбогувам с всякакви шансове да я опозная по-добре.

— Тогава го направи! Това е съветът ми! Уреждането на проблемите с тялото на баба й ще отнемат не повече от половин час, и край. Ще можете да се помирите. И така няма да изгориш мостовете помежду ви след тази история.

— Значи мислиш, че трябва да отида?

— Абсолютно! А и ти ми каза, че Индия ти се е сторила забавна, така че с един куршум — два заека!

— Казах ти, че е било интересно.

— Интересно или забавно, каква е разликата? При положение че се погрижиш за задълженията си тук, защо трябва да се безпокоиш?

— Следващите четири дни са ми свободни.

— Виждаш какво имам предвид. Иди! Не се притеснявай за работата тук след изтичането на четирите дни. Длъжник съм ти. Ще те заместя, а ако не мога, ще намеря някой друг.

— Със сигурност ще се нуждая от повече от четири дни. Само пътуването отнема четири дни.

— Няма да се безпокоиш за това. Нали? Казах ти, че ще те заместя. Знаеш ли къде ще отседне тя?

— Да.

— Това е всичко, от което се нуждаеш. Кога ще тръгнеш?

— Утре, предполагам — каза Нийл, питайки се дали не е позволил приятеля си да го уговори да участва в нещо по-сложно и напрегнато, отколкото е очаквал.