Тетрарх [bg]

Поправянето на балона даваше по-голям шанс — стига да бе изпълнимо. Ниш започна да се катери по дървото, съседно на нанизаното, за да огледа щетите. Благодарение на скорошния опит, изкачването му беше по-лесно, макар раната да го болеше по-силно. На върха той се вкопчи в ствола и се приведе към платнището, с което се намираше на едно ниво. Околните върхове на дърветата пазеха завет.

Щетите се оказаха по-сериозни, отколкото бе очаквал. Главното разкъсване се простираше цели три дължини. Нима имаше начин да поправи подобна цепнатина?

Слязъл отново на земята, той забеляза, че Юлия се е свила в палатката, но този път не спи. Крил-Ниш не влезе. Постара се да покаже, че е тук и е добре.

Остатъка от деня механикът прекара край огъня в обмисляне на евентуални поправки, които отхвърли една след друга. Инфекцията стана още по-болезнена, следобед не можеше да става и дума за ново изкачване. Ниш се оттегли в спалния си чувал още в края на късия ден.

В продължение на следващите три дни не спря да вали лек сняг, разхвърлян от промъкващи се сред стволовете вихри. Беше прекалено студено за работа — дебелите дрехи правеха изкачването невъзможно. Той си запълваше времето с дърворезба, оформяйки парчета с острието на брадвата и върха на меча си. Единствената утеха беше отсъствието на лиринксите. На моменти Ниш ги виждаше да прелитат към планината. В тези мигове той се замисляше за плановете им.

Един ден, поел към реката, той зърна огромна бяла сянка да нанася удари във водата. Гръмовният звук можеше да бъде чут на половин левга. Механикът побърза да се скрие зад едно дърво. Насреща си имаше хюрнска мечка, сливаща се с околната белота, благодарение на зимната си козина. Великолепен див звяр, по-едър от лиринкс.

Мечката внезапно обърна глава към него. Крил-Ниш застина. Тези зверове не бяха зли, но ревниво защитаваха територията си. Дори небрежен удар на подобна мощна лапа би го убил. Щом животното поднови риболова си, изтласкващо зашеметените риби към брега, Ниш пое обратно. В лагера двамата с Юлия прекараха мразовита нощ върху дървото. Механикът не можа да склопи очи. Той знаеше, че хюрнските мечки са отлични катерачи.

Поне на следващото утро раната бе престанала да го боли. Чувстваше се единствено опънът на заздравяваща плът. Още с изгрева Ниш пристъпи към работа. Макар да разполагаха с предостатъчно храна, запасите не бяха безкрайни. Освен това всеки следващ ден увеличаваше риска от появата на лиринкси, дошли да огледат мястото. Или мечки.

С помощта на ролките, които бе издялал, и парче въже, той изработи малък полиспаст, с който привърза стволовете на двете съседни дървета и ги придърпа едно към друго. Приключил, Ниш изработи платформа, като отряза една от страните на кошницата и привърза въпросното парче към клоните. Сега вече можеше да започне същинската работа.