Боговете на войната [bg]

Юлий се закашля от смях.

— Не можеш да ме държиш отговорен за войниците ми! А и би трябвало да си достатъчно умна, за да не слушаш такива неща. — Хвана я за раменете. Очевидно се забавляваше. — Аз съм тук. Това нищо ли не ти говори? Помпея ще е майка на децата ми, това е всичко. Няма да ти казвам, че не изпитвам удоволствие да ги създавам. Това момиче е изключително добре сложено…

Сервилия го отблъсна.

— Виждала съм я. Красива е. Но е и тъпа, което вероятно си пропуснал, докато си зяпал гърдите й.

— Исках здраве и сила, Сервилия. Като бик за разплод, ще осигуря ума на децата си.

— Ти си коч, в най-добрия случай — каза тя и се разсмя.

— Коч, който е консул за втори път, Сервилия. Коч, който ще управлява.

Настроението му беше заразително и тя не можеше да му устои. Нежно го шляпна по лицето, за да го прекъсне.

— Всички мъже са глупаци в присъствието на жени, Юлий. Ако я оставиш прекалено дълго сама в това имение, ще си имаш ядове.

— Глупости. Тя ще копнее за мен. След като ги люби Цезар, всички жени…

Тя отново го шляпна, този път малко по-силно.

— Избрал си красотата и децата, но я дръж под око. Прекалено хубава е, за да я оставяш сама.

— Разбира се, ще я държа настрана от младите мъже на Рим. Но стига за това, Сервилия. Като консул искам храна и най-доброто вино от избите. По-късно трябва да отида до Остия, за да проверя новите кораби, а утре трябва да стана рано, за да видя знаменията заедно с Марк Антоний. Това ще е добра година за Рим, усещам го. Утре, когато жреците потърсят знаците, ще има светкавици..

Сервилия въздъхна:

— Ами ако няма?

— Домиций ще дойде и ще каже, че е видял. Това винаги е вършило работа. Жреците няма да го оспорят. Но независимо от всичко ще имаме година на добър късмет.

Отстъпи от нея и тя болезнено пожела пак да я прегърне. Въпреки смеха и пренебрежението към новата си жена, той не бе споделял леглото й от няколко седмици и последният път беше почти като спомен за предишната им близост. А и тогава у него имаше малко жар. В негово присъствие преглъщаше гордостта си, но от брака му я заболя.

Въпреки това беше с нея, както беше казал, а съпругата му беше извън града, само с робите. Сервилия беше виждала и преди как страстта се превръща в приятелство. Знаеше, че може да приеме спокойно това състояние, както някога беше направила с Крас. Но и най-лекото докосване или целувка от Юлий й припомняше ездата в Испания и седенето в нозете на статуята на Александър при първите искри на новата любов. Беше твърде болезнено.

Един роб влезе и се поклони на Юлий.

— Господарю, при портата има посетители.

— Прекрасно — отвърна Юлий и се обърна към Сервилия. — Накарах Домиций, Октавиан и Кир да ми донесат документите си за повишение. — За момент изглеждаше притеснен и веселостта му изчезна. — Трябваше да направя промени, след като Брут замина за Гърция. Ще останеш ли за обсъждането?