Боговете на войната [bg]

— На твоите заповеди, господарю — каза Сенека.

Брут кимна. Изглеждаше гневен и един поглед към капитана на галерата подсказа на Сенека, че е прекъснал спор.

— Капитан Гадитик, това е Ливиний Сенека, моят помощник — каза Брут.

Капитанът не си направи труда да погледне младия мъж и Сенека усети прилив на неприязън, заедно с удоволствието от новата длъжност.

— Тук няма противоречие, капитане — продължи Брут. — Ти си се насочил към Остия, за да вземеш мъже като тези. Какъв е проблемът да тръгнеш за Гърция оттук?

Капитанът почеса брадичката си. Беше небръснат и изглеждаше уморен.

— Не знаех, че Цезар се е върнал в Рим. Трябва да изчакам заповеди от града, преди да…

— Но Помпей и сенатът са ти дали заповед да се присъединиш към тях — прекъсна го Брут. — Няма нужда да ти казвам какъв е твоят дълг. Помпей е наредил на тези мъже да стигнат до Остия. Сега щяхме да сме с него, ако не бяхме принудени да пресечем страната. Помпей няма да се зарадва, ако забавиш пристигането ми.

Капитанът го погледна с неприязън.

— Не се перчи с връзките си, младежо. Аз служа на Рим от трийсет години и познавах Цезар, когато беше още млад офицер. Имам приятели с власт, на които мога да се обадя.

— Не си спомням да е говорил за теб, когато служих с него в Галия — сопна му се Брут.

Гадитик премигна. Беше загубил битката.

— Трябваше да се сетя от бронята — бавно каза той; виждаше Брут вече в друга светлина. — Но защо отиваш да се биеш за Помпей?

— Изпълнявам дълга си. Ти изпълни своя — отвърна Брут. Започваше да губи търпение. Беше му писнало от спорове, които сякаш изникваха на всяка крачка през този предълъг ден. Погледна галерата, която се полюляваше на вълните, и болезнено му се прииска земята вече да е зад гърба му.

Гадитик погледна колоната мъже, които чакаха да се качат на борда. През целия си живот беше изпълнявал заповеди и въпреки че това му се струваше неправилно, нямаше избор.

— С толкова много хора ще е трудно. Една буря и ще сме на дъното — каза той с последните останки от съпротивата си.

Брут се насили да се усмихне.

— Ще се оправим. — После се обърна към Сенека. — Качвай ги на борда.

Сенека отново отдаде чест и се върна при хората си. Кеят затрепери под краката им — колоната се приближи и първите редици започнаха да се качват по мостчето на широката палуба.

— И защо ще се биеш срещу Цезар? Не ми отговори — промърмори Гадитик.

Брут го погледна.

— Имаме някои разногласия — отвърна по-искрено, отколкото беше възнамерявал.

Гадитик кимна и каза замислено:

— Лично аз не бих искал да се изправя срещу него. Не мисля, че изобщо някога е губил битка.

Брут отговори ядосано, точно както се беше надявал Гадитик:

— Тези истории са пресилени.