Да разбиеш мълчанието [bg]

14.

Детектив Сам Еванс се протегна с наслада, харесваше му, че леглото е толкова голямо, че ръцете и краката му не стигат до краищата. Наслади се и на контраста между млечнокафявата си кожа и белите чаршафи, порадва се на добре скулптираните очертания на мускулите си. Изглеждаше особено добре в светлината, която се процеждаше през полупрозрачните щори на капандурите, усмивката му бе породена от съзнанието, че Стейси ще ахне от задоволство, благодарна за присъствието му, когато се върнеше с кафето.

В другия край на таванския апартамент Стейси Чен сипваше с една ръка кафе на зърна в мелничката, а с другата почукваше по екрана на таблета. Не можеше да се промени. Дори силно осезаемото и завладяващо присъствие на мъжа, за когото не се беше надявала да примами в леглото си, не можеше да попречи на привличането, което упражняваше върху нея невидимият свят на киберпространството.

Стейси си знаеше, че е особнячка. Ако трябваше да бъде честна, дори свръх-особнячка. Родителите ѝ — имигранти се бяха надявали тя да тръгне по традиционния път — право, медицина или финанси. Но когато за първи път се озова пред компютърен екран, Стейси разбра, че се намира в естествената си среда. Искаше да разбере как функционира компютърът, за да го подчини на волята си, затова и се бе гмурнала в силициевия свят, сякаш беше незаконно дете на Стив Джобс или Бил Гейтс.

Още като студентка тя написа код за компютърни игри, а после го продаде на голям разработчик за зашеметяваща сума. Толкова години по-късно все още получаваше проценти от приходите. Състудентите ѝ очакваха, когато завърши, тя да постъпи в някоя фирма, занимаваща се с разработка на компютърни игри, или в някоя гигантска софтуерна компания. Никой не предполагаше, че ще постъпи в полицията. Сега Стейси беше водещ компютърен специалист в полицията на Брадфийлд. И на всяко друго полицейско подразделение, което успееше да се възползва от магическите ѝ умения. В свободното си време пишеше кодове; през последната година беше разработила две мобилни приложения, всяко от които ѝ донесе повече пари от годишната ѝ заплата.

Много малко хора бяха наясно с измеренията на успеха ѝ. Стейси не искаше хората да размишляват много-много върху въпроса защо продължава да работи в полицията, след като би могла да печели много повече пари другаде. Ако все пак някой зададеше подобен въпрос, тя казваше нещо в смисъл, че иска да се отплати на обществото, което бе приело така радушно родителите ѝ. Ако признаеше истината, това би я поставило в прекалено неудобно положение.

Стейси обичаше да си пъха носа в личните данни на хората. А положението на полицай ѝ даваше необходимия достъп и правото да постъпва така. Никой не познаваше света ѝ достатъчно, за да има представа колко надълбоко навлизаше тя и как се ровеше в тайните на хората. Беше успяла да се добере почти до всички важни бази данни в страната и имаше ключ към задните врати на всякакви места, чиито потребители ги имаха за секретни. Това ѝ беше от полза в работата. Но нищо не я вълнуваше повече от възможността да нахлуе през трудно преодолими защити в личното пространство на другите. Дори и Сам.