Косачи [bg]

Днес тя се биеше срещу Роуан. В движенията му имаше повече финес, но нейното предимство беше бързината. Той беше по-силен, но пък по-висок, което не играеше в негова полза. По-ниският център на тежестта на Цитра ѝ даваше по-голяма стабилност. Предвид всичко обаче двамата бяха равностойни противници.

Цитра се завъртя и изрита Роуан в гръдния кош със сила, която едва не го повали.

— Биваше си го — похвали я Роуан.

Косач Джин-Цин вдигна ръка към устните си, за да им напомни, че приказките по време на бой не са позволени.

Тя подходи от лявата му страна, но той контрира така бързо, че момичето не разбра от коя посока замахва с ръка. Сякаш изведнъж имаше и с трета. Цитра изгуби равновесие, ала само за миг. Почувства парене на мястото, където се беше стоварила дланта му. Ще посинее. Ухили се. Той ще си плати за това!

Отново се стрелна отляво, а след това го нападна от дясната страна, като използва цялата сила на тялото си. Повали го и го блокира под себе си… но изведнъж сякаш гравитацията се обърна и тя осъзна, че Роуан е взел превес в играта. Вече се намираше отгоре ѝ, блокирал нея. Можеше да го превърти отново, имаше шанс да го стори, но не го направи. Усещаше ударите на сърцето му, сякаш биеше в собствения ѝ гръден кош… и разбра, че иска да го чувства още малко. Искаше да го усети само за миг, а после да спечели мача.

Това я ядоса. Разгневи я достатъчно, че да се освободи от хватката му и да си осигури известна дистанция помежду им. Нямаше преграда между тях, нито пък мрежа, нищо, което да ги разделя, освен стената на нейната воля. Но тази стена взе да поддава.