Порочен кръг [bg]

— Имаме доставки от селото, господин Крос. Какво да правим с тях? Очакваме ван от Фарнам с храна за женските фазани.

— Направи нужното някой да разпознае шофьора. Повтарям, никакви непознати.

Той остави слушалката обратно на вилката и огледа стаята, мислено набелязвайки какво да вземе със себе си в Лондон. Не бяха много неща. С присъщото й внимание към подробностите, Хейзъл бе дублирала по-голямата част от съдържанието на двете къщи. Така че в повечето случаи ставаше дума за излизане от едната и влизане в другата. Дори Катрин имаше свое детско крило, което я чакаше там. Само лошо стечение на обстоятелствата бе станало причина да се натъкнат на онази засада, без която Хейзъл още щеше да бъде жива. Той с горчивина се запита коя точно книга Хейзъл бе пожелала да вземе от „Брандън Хол“ в онзи фатален ден.

Взе телефона и позвъни на номера в дома им в лондонския квартал Белгрейвия. Отговори му икономът:

— Свързахте се с резиденцията на Крос. Какво мога да направя за вас?

— Добро утро, Стивън.

— А, господин Крос! Как сте, сър? Всички тук сме много разстроени за случилото се с мадам. Тя беше прекрасна жена. Ще ни липсва много.

— Благодаря ти, Стивън — кисело промърмори Хектор. — Пристигам при вас днес следобед с бебето и нейните гледачки. Ще останем неопределено дълго. Моля те, вземи мерки всичко да е готово за нас.

С Хектор в рейнджроувъра начело, малкият конвой напусна през портала „Брандън Хол“ в един без петнайсет. Хектор бе доволен от избора си на Бони Хепуърт за главна гледачка. Тя беше изпълнила точно указанията му. Порталите за имението бяха заключени и Пол Стоу, главният лесничей, стоеше на пост с преметната през ръката му ловджийска пушка. Хектор свали прозореца на колата си, за да поговори с него. Пол бе служил в десантните войски, при това в стария полк на Хектор. В Афганистан го бяха ранили тежко по време на престрелка с талибаните и след изписването от болницата той се бе уволнил от армията. Хектор не се бе поколебал, когато Пол бе кандидатствал за главен лесничей, и не бе имал нито един повод да съжали за решението си. Той повтори указанията си порталите да се държат заключени и да не се допускат в имението непознати лица. След това продължиха по пътя си и Хектор видя в огледалото за обратно виждане Пол да затваря тежките железни врати на портала зад тях. Три часа по-късно влязоха в подземния гараж на къщата с номер 11 в Белгрейвия. Хектор бе предпочел да пътува бавно заради Катрин.

Когато час след пристигането им Хектор посети детското крило, той намери Катрин нахранена, оригната и завита в легълцето й. Позволи си да се отпусне за първи път този ден.